Трябва обаче да отбележим, че новините на електронните медии е така, но в тялото на вестника не е. Думите там стават по-скоро иронични. А употребата на думите в новините на посочените електронни медии се открояват няколко тенденции. Опровергава се нагласата на общественото мнение, което вижда в новините източник на конфронтация. Новините имат подчертано изразено отношение към институциите на властта. Поставя се акцент върху новините с вътрешнополитически адрес. Политическите промени се конструират словесно от политическата лексика. Наблюдава се фаворизиране на едни политически сили за сметка на други. Новините налагат името на управляващите, което е напълно закономерно, но от друга страна това е все още непреживян тоталитарен рефлекс. Рефлексът се изразява в служене и подчинение на силния на деня, на управляващия политически елит. Новините не забелязват партиите извън парламента или ако това се случи, то е в период на предизборна кампания.
Държавните медии БНР и особено БНТ все още упражняват поведение на поклоничество към властта и нейните притежатели. Политическият елит там дирижира в повече речника, отколкото в другите медии. Името на един политик се отъждествява с институцията, която представлява. От посредническата роля на медиите и съответния медиен елит зависи кои политици ще се появяват най-често и в какъв контекст ще бъде поставена тяхната поява в новините, актуалните предавания и др. Колкото повече едни и същи имена се повтарят от медиите, толкова техният авторитет нараства пред зрителите или слушателите, а с това расте и тяхната популярност.
Най –силна в това отношение е телевизията. Както отбелязва Ивайло Знеполски, показвйки или непоказвайки, тя дарява или отнема политическо битие. “Показването е първия акт на политическа легитимация. Когато показват някого като част от събитие, той сам се превръща в събитие”. Обяснението намираме и в “Риторика на образа “на Ролан Барт, който обръща внимание на съществуващите съмнения относно лингвистичната природа на образа.
Според общоприетото мнение образът се схваща смътно като чужда на смисъла област. Барт прави заключението, “и двете страни схващат аналогията като слаб, беден смисъл: едните мислят, че образът е много елементарна система в сравнение с езика, а другите – че значението не може да изчерпи неизказаното богатство на образа.“ И двете страни имат своето право. Но в телевизията и двете са много важни. Ролан Барт определя текста като множествен, защото постига множественост на смисъла. Думата като единица на текста фиксира определен смисъл, който в зависимост от контекста се разширява или стеснява. Барт твърди, че текстът не е съвместно съществуване на смисли, а свободна интерпретация, изблик, взрив, разпръскване. Макар Барт да се изказва в анализ на литературна творба, казаното се отнася до всеки текст.
Телевизията и радиото имат възможността да разширяват аудиторията на текста и по този начин разширяват аудиторията на неговия обществен смисъл. Те могат многократно да активират комуникативността на отделната дума, но могат да я превърнат в лозунг или плакат. Затова в различните политически предавания в зависимост от посоката на съдържанието и целите, думата е в различен контекст. Лексиката на обзорното политическо предаване “Панорама” обаче също както при новините проявява внимание към институциите. Най-често срещаните лексеми /юли 1997 година/ са парламент, правителство, СДС, политика, евроинтеграция, България. Предаването демонстрира добра национална идентификация, без да дава приоритет на “конфронтацията”, но в същото време не подчертава диалога. “Панорама” не проявява специален интерес към приватизацията, към социалните процеси. Предаването акцентира върху проблемите и събитията и не се интересува много от личностите, но явява определени личности. След смяната на водещите в основни линии концепцията на “Панорама” не се промени, но се потърси известно разнообразие в появата на публичните личности. Това доказва проследяването на тяхното явяване в периода 12 януари 2001 – 23 февруари 2001. На 12 януари – Бойко Ноев, Михо Михов, Александър Томов, Румен Петков, на 19 януари – Евгений Чачев, Георги Пирински и Димитър Абаджиев, на 26 януари – Георги Божинов, Пламен Марков, Александър Томов, на 2 февруари полк. Захариев, Михаил Михов и Иван Бакалов, на 9 февруари Петя Шопова, Лютви Местан, Ангел Найденов и Велислав Величков, Огнян Минчев и Волен Сидеров, Силвия Великова, Иван Бориславов, Румяна Червенкова, на 16 февруари Левон Хампарцумян, Гарабедян, Любен Корнезов, Петър Рафаилов и на 23 февруари – Петър Жотев, Янаки Стоилов, Димитър Абаджиев, Кирил Маричков, Борис Карадимчев. И сега подчертано се избягва конфронтационната лексика и погледнато обобщено акценти са понятия като “политика”, “България”, “правителство”.
Какво показват наблюденията върху политическите имена? Чрез имената “Панорама” маркира някои от главните политически тенденции и по този начин улавя динамиката на политическите процеси. А позицията на предаването е гъвкава и е съобразена с политическия момент. Чрез политическите имена медиите създават общата картина на процесите в партиите и обществените конфликти. Защото всяко име е символ на дадени външно декларирани политически цели. В подкрепа на казаното в книгата си “Телевизионното огледало” Маргарита Пешева пише “Телевизията никога не прави случайно своя избор, в нейния списък от имена на политици несъзнателно, но и съзнателно се утаява собствена й позиция спрямо политическите събития, нейното отношение към едни или други политически личности. При телевизията всичко е въпрос на професионализъм и култура на водещия, но нещата опират и до техника на вглеждането на камерата.” Не е случайна и появата на личностите в телевизионото шоу на Слави Трифонов по частната национална телевизия бтв. Специален екип определя гостите, които трябва да отговарят на два основни критерия: актуалност и атрактивност. Поканените да участват в шоуто са от четири точно избрани области – политика, изкуство, спорт и шоубизнес. Поканените гости трябва да са фигури от дадено събитие на деня, а появата им да свързва тяхната личност с това събитие.
А ако се обърнем отново към Ролан Барт ще разберем, че че всеки знак включва или предполага три отношения. Едно вътрешно отношение, което свързва означаващото с означаемото, и две външни отношения, които се улавят в онова, което обикновено наричаме “символ”, или в този организиран запис или “памет” на форми, който се отличава благодарение на малката разлика, необходима и достатъчна, за да се осъществи известна промяна на смисъла.