Не може да се очаква трайно укрепване в полето на журналистическия морал, освен чрез засилване на вътрешната критика. А също и на външните и особено на обективиращия социологически анализ, твърди Пиер Бурдийо. Михаил Неделчев поставя дори парадоксалния въпрос желаят ли наистина журналистите свободата си. Той обръща внимание на факта, че някои журналисти интерпретират разбирането за свобода като лобиране за специфични интереси и изразяват политически притеснения към управляващите. Журналистическото образование играе важна роля за създаването не единни стандарти в професията. Професионалното самосъзнание е предпоставка за саморегулация на общността. Това което липсва на бъдещите журналисти, е преподаването на утвърдените норми на журналистическото действие и поведение. Младите обаче имат нужда и от знания за антиподите в професията, за да могат да усетят стихийно навлезлите в последно време модели на професионално поведение и на стойностните неща. Проблем е, че образованието по журналистика е малко отворено към практикуването на професията.
При липсата на професионализъм има опасност за медиите като четвърта власт да не остане пространство. Ако твърдението, че медиите са само посредник намери действеното си изражение, обществото само ще загуби.
“Медиите са власт. Медиите спечелиха за Америка това което никой от потомците им не успя – световно превъзходство”, констатира пакистанския учен Акбар Ахмед в статията си “Медийнте монголи пред вратите на Багдад”. Властта, която медиите са си извоювали там позволява да бъдат наречени “четвъртата власт”. Това ще рече, че медиите управляват редом със законодателната, съдебната, изпълнителната власт,водейки се от основното си правило, че обществеността трябва да знае, да бъде информирана.
Като се има предвид съществената тежест, която има журналистиката върху всички специализирани полета – право, медицина, култура, журналистическото поле има възможността да наложи на всички полета това, което на самото него е наложено отвън, обяснява Бурдийо.
Ударението във взаимоотношенията власт – медии може да се постави или върху обстоятелството, че журналистиката реализира и провокира социално поведение, удовлетворява интереси или върху факта, че изследването на общественото мнение от журналистиката е механизъм, за индиректно поведение спрямо властта. Спекулира се обаче, когато се демонстрира крайна независимост от другите власти, защото журналистиката сама по себе си не изключва взаимодействие с етажите на властта. Във взаимоотношенията власт-медии могат да бъдат търсени два акцента – журналистиката като механизъм за създаване на публичен обзор, положителен или негативен. От посредническата роля на медиите зависи кои образи на политици се появяват най-често в медийното пространство и в какъв контекст се появяват. Например обзорното политическо предаване “Панорама”независимо от промяната показва повече интерес към институциите, отколкото към представителите на властта. Докато съществуваше съзнателно или не предаването ”Всяка неделя”произвеждаше нови лица от телевизионния екран. Предаването установи в медийното пространство лидерите на опозицията, въведе образите на цар Симеон II, Ванче Михайлов и други. “Всяка неделя”създаваше нови лидери и ги правеше обществено достояние.