Ценностните ориентации на политическите елити са изразени в политическите им програми, завоювали легитимност чрез избирателния вот. Както обръща внимание социолога Елена Петрова, настъпилото ценностно преориентиране на политическите елити публично не се манифестира чрез нови програми или реформи на старите програми, а единствено може да се улови чрез резултатите от техните политически действия, които правят видима дори тяхната политическа мотивация. “Основните причини за разминаването между желаната от избирателите и реализираната от елитите политика се дължи на съзнателното и безотговорното заместване на основните задачи и цели в програмите, изразяващи партийния и електоралния интерес, само с такива, които изразяват и служат за постигането на групово-партийния, а може би и на глобалния, но не и на националния публичен интерес.”
В масовото съзнание представата, която изграждат в пресата властовите елити, замени очакваните и необходимите за изграждането на новото общество политически действия с не много запомнящи се словесни изяви. Заменен бе политическият диалог с монолога, децентрализацията с монополизацията на властта, демократичния с патрилинеалния модел на управление. Политическата реторика навлезе като ограничител и заместител на критиката във властовото пространство. Замяната на критиката на реалната действителност с реториката, в която акцентът е поставен повече на експресивното действие на словото, отколкото на неговото съдържание, неминуемо довежда до митологизирането.
Процесът на създаване на митове съществува, защото е свързан с усилията на една власт, която трябва да създаде някакъв образ, предназначен за тези, които ще я възприемат. Един тиражиран мит на новото време е, че управлението няма алтернатива. Езиковите манипулации и използването на политически евфемизми целят отклоняване на вниманието от истинските политически и социално-икономически събития и процеси. Тенденцията на елитите към промяна на проблемите в политическото с проблемите в езиковото пространство, им създава възможност да се освободят от формулирането на действително значимите за хората проблемни полета и да се отдръпнат от действителността. Критиките и проблемите се заменят с идеологеми. Представянето на съществуващите тежки проблеми и следващите ги конфликти и конфронтации като езиковата война показва, че елитите нямат възможност да ги разрешат и поставят съдбата на демокрацията в зависимост от медийния дискурс. Политиците правят опити, както при предизборните си кампании, да подчинят медийния дискурс на своите цели или с други суми да го превърнат във властови дискурс. Съществуващият властови дискурс не позволява истински публичен дебат върху проблемите на демократичното общество.
Медийният елит поема по-скоро функциите на PR – да изгражда имиджа на политиците, да ги митологизира и все още няма смелостта да развенчае изградения образ на един или друг. След 1989 година властващите не създадоха условия за размяна на мнения и идеи не само в публичното, но и в политическото пространство. Повечето от членовете на управляващите елити се сдобиха със своите постове в сферата на властта като възнаграждение за усърдието им по време на предизборните бъркотии, а не защото са компетентни или професионалисти. Тенденция на елиминиране по отношение на публичното има и в развитите демокрации, отбелязва Кристофър Лаш в “Бунтът на елитите и предателствата на демокрацията”, но по отношение на дебатите в политическото пространство това е оформяща се тенденция на самоизолация на властовия елит от останалите политически елити. Самоизолацията се проявява в липсата на диалог. А без диалога не можe да има правова държава, която позволява на индивида да защитава своите права и свободи. Налага се монологът като форма на единствено твърдение за истинност и аргументираност. Целта е да се прикрие страха от публичен дебат с останалите елити. Дебатът може да издаде некомпетентност и истинските интереси на елита в сферата на властта, представени като държавни интереси и застрашени да бъдат разкодирани само от медиите.