Заключение

Промените в българското общество дават своето отражение върху медиите като имаме предвид, че преходът в България може да бъде характеризиран като дисбаланс между две тенденции: бавен ход на икономическите реформи и сравнително добър старт на демократичните промени особено в политическата сфера. В медийната област пазарните принципи на икономика и свободната конкуренция встъпват най-бързо. Но водейки се по класическата логика на демокрацията преустройството на мястото и ролята на медиите в социалната система с времето води до тяхната еманципация и превръщането им постепенно от инструмент на властта в инструмент на взаимодействие на различните социални групи. Известно е, че процесът на трансформация е продължителен. Индикациите за този процес са с политическо, икономическо и професионално измерение.
Влиянието на медиите в България в момента е с два основни аспекта на проявление –относно компетентността на медиите като степенуване по важност на явленията в обществото и относно начина, по който те изграждат или разрушават представите за различни държавни и политически институции, за политическия и културния елит, за ценностите в обществото. Тези два аспекта са аргумент на професионалната мимикрия на българския медиен елит, донякъде и на известна злоупотреба със същността на медиите като четвърта власт като влияние и доверие. Ако се говори за медийната власт у нас, то трябва да подчертаем, че тя се създава в процеса на комуникация. Медийната власт има способността да оспори и утвърди админстративно-бюрократичните власти. Като едно информационно въздействие тя е посредникът, институцията, реализираща крайното въздействие в комуникационната верига. За българските политици медиите и медийният елит са онази добавена власт, която им осигурява общественото легитимиране. А те от своя страна правят всичко възможно да имат тази власт на своя страна. Медиите у нас все повече разбират силата си в това да внушават нагласи, да изграждат представи, да дават възможности за директна комуникация с обществото. В българските условия съприкосновението медиен –политически елит се изявява в взаимно светско ухажване. Все още не може да се установи здравословната дистанция, която е изключително необходима за авторитета на журналистиката.

В този смисъл основният въпрос, който стои пред българската журналистика, е да се обедини около собствени професионални цели като свобода на словото и на медиите, да регулира собствената си дейност като се придържа към правила и норми, да изработи механизми за противодействие на журналистическите крайности. Както в политическото пространство, така и в медийното, същността на елита се преценява по неговите функции и поведение, а след това по лицата и неговите характеристики. Медийната практика показва, че отричаният стар тип авторитарен модел за пропагандистка журналистика се мултиплицира и след 1989 година. Ролята на медиите, на техните собственици, главни редактори, водещи журналисти е ориентирана в полза на управляващия елит или на определени политически кръгове, зад които най-често стоят определени икономически интереси. Това намира израз най-ярко в тематиката и стилистиката на съответните медии и медийни представители. Липсват критерии за механизмите за влияние и контрол над държавните медии и тази роля отново е поверена на политиците. Критериите за журналистически професионализъм са изкривени. Това, разбира се, съответства на скалата за оценка на отделните журналисти, която в горната си част на йерархията поставя служене на политическия или икономическия интерес. Тази е причината в България да няма медийни групи и отделни журналисти, които да са отделени напълно от политическата сфера или от политическите въздействия.

Проблемът произтича и от представите на самата власт за медиите като нейно продължение в обществото. Медийният елит като цяло и журналистическият в частност продължават да гравитират към политически и икономически елити. Освен политически, медийната среда не е и икономически независима. В медийната сфера, където приватизацията е пълна като преса и някои радио- и телевизионни станции, главните съображения за функциониране са политико-партийни. В частния сектор рекламата често се използва като скрито спонсориране на медии с цел следване на определена политика. Рекламата от държавни фирми изопачава пазарния механизъм. Финансовата обвързаност е механизъм, който много често се използва с чисто политически цели.

Търсейки индикации за формирането на медийния елит в българската медийна среда стигаме до заключението, че класическата логика на демокрацията е нарушена: първо се създават частни, а след това се мисли за обществени медии. Медийната система няма икономическата мощ, каквато се наблюдава в развитите страни. Всеизвестно е, че най-добрият модел в областта на свободата на словото и независимостта на медиите е изработен в САЩ. Европейците са склонни да признават заложеният в американската медийна политика икономически либерализъм и разглеждането на пазарната регулация като гаранция срещу държавна намеса. При американската система медиаелитът се ръководи от правилото на новината. В идеалния случай издателят дава на главния редактор пълна свобода в подбора. Американските медии са стопански предприятия, чието оцеляване зависи от финансовото им здраве, а не от политически и конюнктурни схеми. Освен бизнес, медиите в САЩ се смятат за отговорни пред обществото. Те търсят грешките на политиците и се борят срещу потулването на информацията, което е доказателство за тяхната политическа и икономическа еманципация.

На българската журналистика й предстои да се освободи от зависимост от политика и управляващи, предстои й да извоюва почетното звание “четвърта власт”. Бавното модернизиране на медийната система, изграждането на собствен медиен модел, приоритетът на държавното над публичното в медийната философия, липсата на достатъчно мощен икономически капитал спъват оформянето на един истински самостоятелен медиаелит.

Следваща страница

error: The content is protected!!