2.2. Властта в/на медиите: селекция, назоваване, категоризиране (3)

Анализът на Барт изважда на политическата повърхност няколко знакови безспорни факта, важни за нашия анализ.

Първо –пряката вътрешна връзка между името и политическия лидер.
Второ –разглежда името на отделния политик в системата на партията.
Третията факт е синтагматичен и е свързан с разполагането на името в езиковата фраза, което определя и стабилизира неговия контекст.

По такъв начин името на политическата фигура, споменато в публицистичните предавания, освен с количествени натрупвания, насочени към неговата вътрешна знаковост (името се употребява по-често, значи политическата личност е по-значима), се узаконява и чрез своята контекстуалност, която има и парадигматичен, и синтагматичен характер. Образите на видни политици, политолози, социолози, журналисти, постоянно експонирани на малкия екран, създават определени внушения у зрителя, оформят известни нагласи, провокират интерес и внимание към политическите събития. Но акцентите върху определен политик се възприемат като предпочитания към отделни партии и като белег за дадени политически тенденции. Например “Панорама” се опитва да покаже обективност като отдава предпочитания на парламента и правителството, но ги балансира с лицата на представители на опозицията, социолозите, синдикатите. Но и обратно чрез медиите партиите и институциите се отъждествяват в съзнанието на аудиторията с имената на техните представители, на техните лидери. По този начин медиите моделират едно по-общо електорално поведение.

Политическият образ е просто една малка част от цялостната медийна мозайка. Медиите показват както неговите предимства, така и неговите недостатъци. Създаденият от журналиста образ е документален, комплексна структура на публичния образ, но включва и отношение към ценности и нагласи, предпочитани от представяната личност и обикновено доминиращи като модерни и престижни. Имиджът е съзнателно изграден продукт, който съчетава актуалните потребности (изразяващи се в ценности и норми) с потенциалните и демонстрираните качества на представяната личност. Социалните потребности са национални, партийни, социално-ролеви, на определени социални групи. В основата на съзнателно изграждания имидж на политика стои моделът на дадена социална роля или функция, адаптиран към коректива на обществените очаквания и изисквания.

Например в първата си година като държавен глава президентът Петър Стоянов без особени усилия се превърна в любимец на медиите. Всички български вестници, национални и частни телевизии и радиостанции показаха единодушие във високите си оценки за президента. Медийният консенсус вмени на Петър Стоянов само една негативна черта имиджа – обиколката из софийските пазари. Добронамерената медийна еуфория не отбеляза няколкото президентски гафа във външнополитически план.

Според специалистите по PR никой друг държавен глава не би се отървал от медийните атаки след фрази като “Историята на Македония е най-романтичната част от българската история”, на която властите в Скопие мигновено реагираха. Друга президентска фраза “Обичам Русия, но повече обичам България” е добро пропагандно изречение, но безсмислено във външнополитически аспект. “За месец се ръкостисках (след изборите) толкова пъти, че ако не беше моята физическа закалка, не знам как щях да успея”– каза през 1997 г. Стоянов илюстрирайки любимото му слизане сред масите. Опирайки се на тези примери някои от печатните медиите видяха в тази публичност пропагандна необходимост, тъй като в повечето случаи посланията на президента изглеждат шаблонни, не носят необходимата информационна натовареност.

И в създаването на политическия имидж най-силна е ролята на телевизията. При нея има възможност имиджът да бъде свързан не само с представянето, но и с подражанието. Не е безсмислен проблемът, къде политикът е по-истински в парламента или на телевизионния екран. Нито в единия, нито в другия случай той не е застрахован от успеха или неуспеха. Някои печелят от появата си на малкия екран, други губят. Както при всяко друго могъщо оръжие и употребата на телевизията носи рискове, изтъква Ивайло Знеполски. От съществено значение е обаче, че политическият триумф или провал на малкия екран става пред националната аудитория. Поради тази причина депутатът д-р Васил Михайлов ще се свързва с “полагане началото на дипломатическите контакти” с несъществуващата държава Нубия.

Телевизията има способността като медиа да усилва образа на отделния политик, да направи въздействието му още по-силно или слабо. Медиите като цяло притежават способността да придават мащаби и значимост на незначителните неща, но и да омаловажават много важните събития. Медиите са манипулатори по условията на своето съществуване – ролята им на посредник между събитието и неговия повторен прочит. “Манипулация” в широкия смисъл на думата означава човешката обработка на фактите и събитията, която обслужва моментните цели на обществения интерес. Всичко, което се пропуска през филтъра на медиите съзнателно, става преднамерена манипулация. Няма обаче рязка граница между преднамерената и непреднамерената манипулация. Прекрасен пример за манипулативните възможности на медиите и склонността на масовото съзнание да възприема манипулации, да се поддава на медийно внушение, бе “Ку-ку”–гейт. През 1994 година “Ку-ку”-вците поднесоха телевизионна манипулация, която се смята за класически образец. Разиграването на фалшивия сценарий за ядрен взрив, излъчването на предаването като репортаж от мястото на събитието, създаването на илюзията за достоверност посредством лицата на телевизионните водещи и репортери, е повторение на знамения случай с радиопиесата на Орсън Уелс “Война на световете” за нашествието на марсианците. Шегата на “Ку-ку” бе придружена от подсказващи надписи, така че вината може да се смята наполовина. В очите на телевизионния зрител манипулацията бе съвършена. Зад правдоподобното възприемане стояха доверието на зрителите към телевизията, към медиата, авторитетът на нейните водещи, спазеният ритъм на репортерското включване в случай на бедствие. Примерът навежда на мисълта, че всяка медийна манипулация е свързана с натрупването на едни значения и смисли за сметка на други.

Едно разточително, обстойно представяне на някой политик или партия на малкия екран или пред микрофона на радиото и отсъствието на други изразява скритото отношение, което има журналистът към отделните политически сили. Практика на телевизионните мрежи по света е да използват техническите възможности на камерата за изграждането на подходящ имидж на политиците. Общественото мнение се обработва в предварително набелязана посока, защото е известно, че медийният образ на политиката има огромна роля за формиране и развитие на обществените настроения.

Следваща страница

error: The content is protected!!