В книгата си “Да опознаеш медиите” Маклуън казва “ако куршумите попаднат в онези хора, които искаме да застреляме, огнестрелните оръжия са добри. Ако телевизионният екран изстрелва желаните от нас амуниции сред желаните от нас хора, то той е добър.” Така Маклуън акцентира върху голямото въздействие, което имат медиите и в частност върху приемането на медийната реалност като по-истинска и по-съвършена от действителната.
От началото на посттоталитарния преход, а по-късно в медийния фокус се пречупиха политическата нетърпимост, икономическите проблеми, разпадането на културните ценности. Медиите се превърнаха в доказателство за промяната за обикновения човек, защото ежедневно му представяха информация за всичко ставащ в политиката, икономиката, културата. Но в един момент от медиите се поиска повече, отколкото от цялото общество. Забрави се фактът, че медиите са определен начин на мислене. Най-добра илюстрация са новините. Те са винаги в динамика, а освен това създават публичното битие на политиката и политиците. През разглеждания период официалните новини са приоритет преди всичко на държавните електронни медии, но и някои частни телевизионни канали и радиостанции полагат усилия за официализиране на новините и коментарите си. Нашумялата фраза “Телевизията върви след победителите” на Асен Агов /генерален директор на БНТ през периода 1992-1993/ се превърна в емблематична за поведението на БНТ и БНР .
Важен е въпросът “за кого се говори в новините?”. Наблюденията показват, че с предимство в новините са държавните институции и политическия елит.
Най-голямо внимание се отделя на изпълнителната власт – около 30 процента. На останалия политически елит (парламент, парламентарни групи, депутати, политически партии) сумарно се падат 14 процента. Забелязва се балансирано присъствие на мнозинството и малцинството (ако не включваме изпълнителната власт). Много по-рядко субекти на новините стават съдебната власт, синдикатите, неправителствените организации. Обобщените данни са резултат от проект за сравнително наблюдение на държавните електронни медии в три балкански страни – България, Македония и Албания за периода август 1997 – февруари 1998. Изследването е проведено от AISEC по програмата “ФАР Демокрация”.
В следващите редове се интерпретират данни от собствени наблюдения на новините на програма “Хоризонт” и радио “Тангра”. Изследвани са основните информационни емисии от 7.00 часа до 19.00 часа. При проследяването на новините се забелязва, че честата употреба на ключови думи показва динамиката на политическите процеси, които се наслагват в лексиката на политическия елит и журналистите. Езикът на новините има силна практическа ориентация. Да вземем за пример лексиката на информационните емисии на БНТ за периода 30 август – 1 септември 1992 година. Периодът е изследван и описан в книгата на Маргарита Пешева “Телевизионното огледало”. Отрязъкът от време е важен от гледна точка на събитието –пресконференцията на президента Желев, на която се предлага формулата на националното съгласие. В информационните емисии с най-голяма честота на употреба е “президента Желев”, на второ място ”България”, на трето “правителство”.
Следейки новините в друг период от 11 до 13 септември, свързан с развитието на оръжейния скандал и годишнината на правителството на СДС, в лексикалния речник на новините настъпва промяна. Ключовите думи се менят и дирижират от събитията. Позицията на президента е на първо място, на второ и трето са “медии”и “избори”. Понятието избори добива актуалност вследствие на непрекъснатите противоречия между институциите и с нарастващата криза във властта. Прескачайки значително във времето, следвайки тази линия проследяваме периода 23 октомври- 25 октомври 1999 година и установяваме най-високочестотна употреба на “корупция”, ”правителство”, “избори”. Периодът е непосредствено след изборите за местна власт и обръщението на президента Стоянов, с което се повдига проблема за наличието на корупция сред управляващите. Периодът е важен и откъм последвалите обръщението анализи на резултатите от изборите.
Малко по-късно 3 ноември – 5 ноември 1999 картината се променя. Европейската комисия реши да отправи покана към България за членство в ЕС, но след изпълнение на ултимативното условие за спиране на първите 4 реактори на АЕЦ “Козлодуй”. Позицията на правителството остава на второ място, но първото вече е заето от АЕЦ, а третото е ЕС. В задаването на ключовите думи участват както медиите, така и политиците. Добре известни са теориите за прехвърлянето на политическия дневен ред в медиите. Новините обаче не пренасят до аудиторията отделни думи. Думата съществува в тясна връзка и зависимост с близките и по значение и смисъл други думи. Ясни са политическите тенденци в езика:
1. Политическите тенденции в езика на новините се съдържат в естествения контекст на тематичната подредба на думите. Именно в този смисъл езикът на новините показва силна прагматична ориентация. Безспорно първа позиция заема лексиката на политическите партии СДС, БСП, ДПС, правителство, парламент и това не е тенденция, която се повлиява от периода.
2. Втората позиция е за лексиката на политическите промени и структурната реформа –приватизация, реституция.
3. На трето място е речникът на политическите лидери. Той не се характеризира с големи размествания и широк диапазон от думи.
4. Не на последно място е конфронтационната лексика и това само по себе си опровергава нагласата за силен конфронтационен характер на новините, за създаване с тяхна помощ на напрежение.