Партийният контрол бе заместен от потока пошла вестникарска продукция, безотговорни политически писания, дори порнография. А наред с това се формира култура на конфронтация от страна на партийните издания. Липсата на морални устои и ценности, свързани с демократичния живот, липсата на знания и висока култура доведе до раздвояване на критериите за действително сериозната и обществено отговорна журналистика.
Състоянието на нашата журналистика и журналистическия елит се дискутира, като се имат в предвид деформациите, съпътстващи социалната промяна, влиянието на тези деформации върху личността и обществото. Трудният и бавен преход на демокрация и преминаване към реална пазарна икономика оставя свой отпечатък върху оформянето на независимите медии у нас. Отсъстват наложили се установени професионални и морални правила, които да обединят гилдията. Една от причините журналистическата колегия да няма морален кодекс, който да следва и спазва безпрекословно, е кариеризмът. Кариеристът журналист търси опора във висшестоящите и се страхува да не остане без работа. Точно тези журналисти се водят от оценки извън журналистическата общност.
Интересен е въпросът за механизмите за превръщане на един журналист в публична фигура, необходима на политиците. Велико е изкушението при неразчленеността на социалните роли в новата българска публичност да можеш да се представяш за всякакъв – в зависимост от случая, пише Михаил Неделчев. Журналистическата фигура у нас се превърна не само в посредник между различни политически групи, между политическия елит и обществото, но пое социални роли с политически пълнеж. Става дума за появата на нерегламентирани с мястото си в политическата йерархия фигури на журналисти. Журналистите стават пример за една “удивително еластична общност”, които изникват навсякъде, където са съсредоточени творчески личности, но и всякакви други навлизат в полето на журналистическата общност. Към това, както отбелязва Лаш може да се добави по-злъчното наблюдение, че кръговете на властта –финанси, държавно управление, изкуство, развлечения –се припокриват и стават все по-взаимнозаменяеми. Универсалният достъп, както изтъква Кристофър Лаш в книгата си “Бунтът на елитите и предателството към демокрацията”, до класата на творческите личности би съвпаднал в най-голяма степен с идеала на Райк за демократично общество, но след като тази цел е очевидно недостижимо, най-доброто, което може да се очаква, е общество, съставено от символни аналитици и зависещи от тях хора. Групата на последните включва онези, които искат да станат звезди, но са доволни междувременно да живеят в сянката на звездите, очаквайки да бъдат открити, и са в неразделна симбиоза с постигналите успехи, търсейки заедно продаваеми таланти- нещо, което в образната система на Райк може да се сравни единствено с ритуалите на ухажването. Манекени се превръщат в пресаташета, журналисти в политически експерти. Телевизионни водещи и репортери стават знаменитости. Интелектуалци се вживяват в ролята на социални критици.
Изумление предизвика фактът, че през 1997 година след активната публична дейност през първите три месеца и апели за свобода на слово, много журналисти станаха правителствени чиновници, пресаташета и началник-отдели. Като такива те продължават да твърдят, че са независими журналисти. Тази смяна на ролите затруднява общественото мнение да прецени кой е обслужващ, кой е анализиращ, информиращ или критикуващ.
Журналистите, свързани с властта, представят заниманието с политика като особено престижно занимание. Така журналистическата гилдия и елитът на тази гилдия се самозаразяват с политически амбиции и поетапно готвят кариерите в политическа насока. Същевременно се възползват от предоставените им от станалите вече политици различни възможности. Иначе журналистите представят себе си корпоративно като хора, върху които се упражнява управленческо влияние върху собствената им личност, медийната организация – радио, телевизия, редакция на вестник, в която работят. Значителна част от българските журналисти изразяват чрез професията конкретната си групова принадлежност. Затова, когато стане дума за свободата на словото, някои журналисти разбират проблема като защитават тези, на които симпатизират и от които зависят, като лобират за корпоративни интереси. Според Михаил Неделчев журналистът се чувства явно защитен, когато е в групата, част от веригата. Всеки компромис на журналиста, че сега трябва да насърчим нашите, защото това е political correct, го вади от професията, превръща го в обслужващ персонал – пише Неделчев. Например всяко повтаряне започнало през 1997 колко е важно Ефир 2 да се приватизира превърна журналистическото послание в рекламно, журналистът – в рекламен агент.
Една от причините за това е отсъствието на истинска журналистика през последните 50 години. В посткомунистическата медийна система навлязоха много млади и неопитни журналисти, доста често без необходимата подготовка да упражняват професията. Въпрос на престиж и шанс за бърза кариера за мнозина представители на гилдията е да гравитират около властващите. Точно тези журналисти искат да получават предварителна информация, но не чрез разследване, а пряко от самия висшестоящ. Не рядко разпространено явление е негласно да се приемат икономически и политически поръчки. Журналистите са лошо платени и заради това услужливи. Те се явяват само като посредници между институцията и публиката. Тяхната роля на журналисти се изчерпва с ходенето по пресконференции и разпространяването с предложената там информация, без тя да се проверява, без да се подлага на анализ, без да се осмисля. Жадните за изява журналисти лесно и манипулативно биват моделирани от собствениците на медиите и от своите преки началници. Самата законова уредба също предполага възможно раболепничене между медиите и влиятелните кръгове от обществената пирамида. Липсва ясен регламент, за да се определят точните места на рекламата и журналистиката. Отсъствието на компетентност и професионализъм е добре дошло за държавни, икономически и политически организации.