По принцип всяка власт се стреми към публично легитимиране, а в случая това може да се извърши и по отношение на необходимия статут на популярни лица и гласове от журналистическата гилдия. Елитизмът в журналистиката може са бъде разглеждан като опит за оттласкване от старите професионални модели. В пожелателен план елитизмът може да се възприеме и като реакция на самозащита на професионалистите в гилдията срещу опитите за депрофесионализация на младите “волнонаемници” на журналистическото поприще, както ги нарича Тодор Петев. Основна функция на медийния елитизъм е да предопредели преструктурирането на комуникативното пространство чрез публичното наименование на носителите на качествена журналистика, а с това и на своите позиции в пространството на масовите влияния. Появата на номинации за телевизионно творчество, за радиожурналистиката, за най-добър репортер на вестник, светските чествания на годишнините на новите радиостанции и вестникарски групи е израз на желанието и стремежите да бъдат създадени благоприятни връзки с обществеността и същевременно да укрепва самоидентификацията на журналистите, работещи за съответната институция или медийна организация.
Не без значение функцията на бързото обозначаване на първите фигури от новия медиен елит в масовите комуникации е разграничаване от старите авторитети, отъждествявани с държавно-партийния апарат. Новият медиен елит се опитва да легитимира публично новите комуникационни организации. Старите журналисти с малки изключения се оттеглиха. Техният професионализъм, обременен от убеждения и различни умения в повечето случаи не им позволи да се адаптират в новата обстановка. Много малко от старите журналисти преодоляха своите вътрешни бариери, очакванията на професионалната среда и нагласите на масовата аудитория и успяха да запазят своето присъствие в публичното комуникационно пространство. Голяма част от тези журналисти не устояха и бяха изтласкани от това пространство, започнаха бизнес в областта на масовите комуникации като мениджъри, членове на управителни съвети, ръководители на служби за връзки с обществеността и рекламни агенции. Тази хетерогенна елитна група все още няма имидж, все още не отговаря на високите критерии, за да бъде възприета сериозно, но нейните послания имат трайни следи в заинтересованите кръгове и институции на оформящото се демократично общество. Имиджът е съзнателно изграден продукт, който съчетава актуалните потребности, изразени в ценности и норми с потенциалните и демонстрираните качества на представяната медийна личност. Към това трябва да отбележим, че в основата на съзнателно изградения имидж стои моделът на дадена социална роля или функция, адаптирана към коректива на обществените очаквания и изисквания.
На международната конференция “Медиаелити в смут: процесът на реконструкция на елита в Източна Европа”професор Кенет Старк58, директор на училището по журналистика и масови комуникации при университета в Айова, недвусмислено подчертава, че “медиаелитизмът е не само неизбежен и независим в плуралистичното демократично общество, но по същество необходим и желан. Друг медиен експерт Петър Вихалем59 предлага, базирайки се на опита на Естония, този елит да бъде разпределен в четири групи: собственици, мениджъри, известни най-добри журналисти, достойни за доверие качествени вестници и техният журналистически състав. Тази експертна среща не поставя въпроса за депрофесионализацията на журналистите, работещи в условията на създаващото се демократично общество. Новият професионализъм във всичките си многообразни форми и стилове на изказ по същество отразява очакваните от аудиторията личностни качества, професионални ценности и комуникативни умения. Предишното самочестване на лидерите в отделните журналистически групи вече не е резултат на вътрешнопрофесионални отношения и намесите от високите етажи на държавно-партийната власт. Мненията и оценките на аудиториите, пазарните механизми придобиват все по-голямо значение за ефектите на средствата за масова информация и техните посреднически функции.
Една аналитична концепция за изучаване на елитите би следвало да се разгърне в няколко основни направления.
1)известни журналисти 2)елитни редакции и елитни групировки 3)мениджърите, собствениците, експертите 4)според социалното пространство на действително влияние като локални, национални, наднационални. Но реалната картина на медийното пространство ни кара да стесним анализа. За публичната част от журналистическите елитивремевото измерение е отчетливо определено, в организационно отношение нещата не са ясни за широката публика, а дори и за данъчните. Собствениците се определят според обявените дялове от акциите или с учредителния акт, мениджърите, където ги има, са подвластни на управителните съвети и много лесно могат да бъдат сменени. Експертите, главните редактори и членовете на редакционните колегии представляват най-променливия състав. И тук се борави със скритите механизми на властта. На възлови медийни постове понякога се поставят хора по неясни критерии и договаряне.