Направихме и анкетно проучване, което има за цел да изследва нагласите, ценностите и мисленето в журналистическата общност по метода на стандартизираното интервю. В изследването са включени 11 журналисти от 7 медии. То не претендира за представителност на общността, а търси да разкрие мисленето на колегията по изучаваните от авторката проблеми и представите на журналистите за механизма на успешната кариера. Анкетата поставя проблеми и очертава тенденции, които са основа за дискусии. Тези стандартизирани интервюта сред колегите са финална илюстрация на вижданията на самите журналисти за елитизма в българската медийна ситуация. Съвсем целенасочено преобладаващият брой анкетирани са млади журналисти, необременени от стари стереотипи. Това са журналисти вече с известен опит и със стремеж към изява и завоюване на определено присъствие в медийната среда. Но преди да обобщим отговорите, трябва да отбележим, че повечето се затрудниха конкретно да дадат отговори на въпросите.
Кой, според какви критерии, как и защо обозначава избраници на журналистическата гилдия?
За съжаление професионализмът и доверието на аудиторията все още не са основните критерии за номиниране на избраници в журналистическата гилдия. Процесът на промени в политическата сфера рефлектира и върху архитектурата на медийното поле.
Повече от 10 години българското общество се стреми към демократизация, но и става свидетел на рецидиви от тоталитарното минало. Тогава журналистическият елит беше избиран, назначаван и оторизиран от единствената партия-държава. Този модел, според някои журналисти макар и силно отричан, се мултиплицира. Журналистическият елит продължава да гравитира около определени политически или икономически елити. Лоялността към тези елити създава предпоставки за кариера на журналиста. Тази лоялност макар и недемонстративно се осъзнава като практическа необходимост за собственото развитие в професията. Контактите с определени лобита гарантират назначения в медиите и достъпа до ръководните постове, до първите страници и до ефира в прайм-таймa на електронните медии. Изтъква се и фактът, че заради такива контакти често професионализмът отстъпва или изобщо не присъства.
Открито се споделя мнението, че на избраниците се гледа като на ефект на външна намеса и това изразява в известен смисъл негативно отношение към подобно изкуствено “овластяване”, но не и с противопоставяне. Анкетираните млади журналисти споделят разбирането, че в безспорния елит попадат хора, които са в тази прослойка по право – главните редактори на водещите медии и техните заместници, собствениците не са цитирани. Там влизат и фаворитите на шефовете на медиите, които имат властта да формират лицето на професията. Разглежданата група на фаворитите е много интересна. Доста от тези хора са попаднали в професията случайно и са се издигнали по някакво щастливо стечение на обстоятелствата. Като друга част от фаворитите са включени пробивни млади хора, които правят кариера по модела на западните “юпита”. Представителите на по-богатите медии признават, че така нареченият елит в журналистиката се ползва с немалко привилегии –доста по-високи от средната заплати, често пътуване зад граница, възможност за използване на т.нар. “скрита реклама”. В отговорите не е отминат и фактът, че своебразен елит в журналистиката се опитваше в известен период да създаде телевизионното предаване “Панорама”. Няколко години подред там искаха мнението на “стотината журналисти” за водещите събития на седмицата. В отговорите си колегите подчертават липсата на видимост кои всъщност са тези избрани “сто журналисти” и винаги ли са едни и същи. Изказва се предположението, че в повечето случаи това са хората с ръководни постове в медиите, без някога да е изяснявано кои всъщност и поименно са избраните и как са избрани. Анкетираните разграничават избраниците на гилдията. Недвусмислено в отговорите се подчертава, че избраниците в този случай са по-скоро неформалните лидери на мнение. Решаващ е авторитетът, който журналистът си е извоювал в очите на своите колеги.
Има и крайно изразени мнения, че в България няма истински елити. Застъпниците на тезата твърдят, че в полза на това говори фактът, че политическите мъже са доказали вече, че сред тях няма солидно, качествено, човешко присъствие. Журналистите наистина са власт, но не я осъзнават, убедени са някои от анкетираните. Лансира се и мнението, че елитите тепърва започват да се оформят имайки предвид някакви личности. В българското общество се ражда неформалното лидерство, а след това формалното, ако то влезе в някаква среда, политическа, журналистическа. Причината се търси в това, че според някои все още понятието “журналистическа гилдия” не се е изпълнило със съдържание.
От мненията на анкетираните журналисти нещата изглеждат така: има две поколения журналисти. През последните 10 години старото поколение журналисти, неговият модел, език на писане и изразяване, са трансформирани от новото поколение, от различното му светоусещане, от различните потребности на съвременните аудитории, от налагането на нови имена. И ако в началото политическата обремененост се оказва решаваща за приемане или отхвърляне на един журналист, в последно време по-важни са престижът на медиата, в която работи журналистът, собствените му качества, заиграването с очакванията и нагласите на аудиторията. Изразените в тази посока мнения ни навеждат на извода, че липсата на приемственост между поколенията в журналистиката се осъзнава. За появата на едни или други имена сред журналистическата гилдия някои от журналистите обобщават следните причини:
- политическа коректност –защитаването на определена политическа кауза се оказва добра възможност за налагане в медийното пространство, особено в първите години на явно противопоставяне.
- появата на частните медии във всички случаи предполага обвързаност между нови капитали и вижданията за известни имена от държавните медии. Това често предполага повторение на съществуващия модел включително и по отношение на йерархичната постройка и междуличностните контакти.
- специфичен сленг, който се изразява в това, че новите за България като стил на изразяване медии предполагат и създаване на свои модели и имена.
- роднински и други връзки. Това е причината единодушно подчертана от всички анкетирани. Това е линията, продължена от годините преди 1989.