Сред критериите за успех се добавят: независимост, свобода при избор на теми и свобода на изразяване на собствено мнение, професионализъм и минимум цензура.
В отговорите си колегите, търсейки отговор на поставените им въпроси, се спират и на трудностите, и на проблемите, които изникват всеки път в професионално отношение. Журналистите изтъкват, че трудностите особено при избора на ръководители на националните електронни медии, са свидетелство, че в България липсват ясни критерии в тази насока. Ръководителите на националните електронни медии са преди всичко политически консенсусни фигури. Техният избор и начертаните стратегии идват не от самата гилдия, а отвън и се вписват в логиката на формирането на самата политика, е мнението на хората от гилдията.
В повечето случаи, както отбелязват анкетиратите, има една цикличност при появата на елитни журналисти в България. Тази поява обикновено е свързана с институцията, която лансира съответния журналист. Журналистът може да полети на крилата на славата и, ако го наградят с някоя престижна награда. Но това не е общовалидно правило. Най-общата схема, която е посочена за утвърждаване на журналистите включва – аудиторията, медийната организация, за която те работят, потенциал и стратегия за израстване и изграждане на имиджа като журналист.
И накрая, ако обобщим основните изводи от анкетата, трябва да кажем, че в мисленето на журналистите се налагат няколко общи възгледа:
- В журналистическата гилдия липсват критериите и механизмите за влияние и контрол над обществените медии и тази роля отново е поверена на политиците.
- Избраниците на гилдията са по-скоро неформални лидери на мнение. Решаващ тук е авторитетът, който журналистът си е извоювал в очите на своите колеги.
- Избраниците на гилдията до голяма степен се сочат от един отбран елит от самата гилдия, който постоянно се възпроизвежда.