Понятието детски университет е добре известно в страни като Австрия и Германия и е синоним на образование с лекции, семинари, демонстрации за деца и млади хора. Немскоговорещите страни са люлката на инициативата, която стартира през 2002 година. Основаването на първия детски университет в Тюбинген, Германия, бързо е последвано от редица други в цяла Европа – детски университет във Виена, Базел, Страсбург, Братислава. За по-добра комуникация и координация на работата им е създадена и мрежата EUCU.NET във Виена. От близо една година първи стъпки прави детски университет и в България към НБУ.
(Photo: David Haas/University of Tübingen)
Историята на детските университети не винаги е само успешна, нито пък класическа история от грешки. Това е инициатива, която се поддържа от самия академичен състав на даден университет и е насочена към нуждите на децата на възраст между 7 и 14 години. Начинанието е уникално и оригинално, защото подхранва с теми, съдържание и методическа работа детското образование, но засега стои някак самотно сред останалите източници на образование. Детските университети не са част от институционалната образователна система. Както отбелязва Ханс Илрих Грундер дейността на детските университети се провежда в истинска университетска среда и имитира максимално академичния живот. Идеята е да се мотивира вечното любопитство на децата, да се стимулира критичното им мислене, свързано с различни научни сфери. Същевременно се дава възможност на децата да опознаят университетската среда като посещават местата, където се създава наука. Но много по – важно е, че се насърчава социалната мобилност чрез предоставяне на иновативни учебни занимания, което е истинско преживяване за участниците.
Благородството на тази дейност се крие в усилията да се достигне до деца, които се изправени пред социално-икономическото неравенство, и в една или друга степен търпят лишения. Ето защо темата за детските университети съвсем естествено намери място в тазгодишното издание на Европейския Форум, посветен на неравенството, който се организира всяка година в австрийското алпийско село Алпбах. (Форумът е основан през 1945 година, непосредствено след погрома на Втората световна война. Оттогава много от отдалите се на обществената кауза хора превръщат Алпбах в място, където се дискутират въпроси как Европа да се развива мирно и градивно.) За младите семейства с нисък образователен статус, за семействата в неравностойно социално положение вратите към университетите често се оказват затворени. А дори и за тези, които се опитват, справянето с висшето образование, е трудна задача предвид на заобикалящата ги социална среда, водеща ги често до отпадане от системата.
За да бъде нулирано отпадането, участниците във форума формулираха шест идеи: укрепване на връзките между училищата и университетите, намаляване на бариерите към висшето образование, повишаване на мобилността на преподавателите, универсално висше образование, постоянен диалог между заинтересованите страни, промени в управлението на университетите. Изследвания в редица европейски страни показват, че има сериозни финансови затруднения за много млади европейци да завършат висше образование. Затова се търсят алтернативи да бъде подпомогнат този процес съвсем отрано. Средното училище и университетите са мястото, където може да се осъществи разговор за бягството от неособено атрактивните за младите хора форми на обучение. Това е разговор, който едно поколение дължи на следващото и е разговор за това, което наистина има смисъл в живота, споделя Томас Норгард.
Детските университети като добра алтернатива на образование
Най-важният принцип на организиране на детските университети е доброволното участие в тях. От първия детски университет, започнал през 2002 година, в последните години броят е достигнал размерите на истинска експанзия. Според данните на EUCU.NET такива университети има в над 40 страни по света с различни концепции, специално организирани летни училища и различно ниво на сътрудничество с училищата. Но определено детският университет е коренно различно място от училището, което обикновено се свързва със задължението. Детският университет за децата е истинско предизвикателство, защото се налага доброволно да се откажат от своето свободно време, за да посещават заниманията. Мисията на иновативната инициатива е да покаже на децата, че ученето може да бъде забавна, вдъхновяваща дейност и при това полезна, и по-късно децата по-лесно се ориентират в намиране на своето място в живота. Така се поддържа стремежът за образованост. Големият плюс на тези университети е разнобразието за децата. Бидейки част от акадечния живот, децата на свой ред мотивират самите професори да подобрят качествата си на презентатори, когато работят с младите като търсят по-иновативни начини на представяне на знанието.
(Photo: Manuela Manliherova/ Education Symposium, Alpbach)
Детският университет в Тюбинген
Заслугата, да се съберат деца и професори заедно, е на местния вестник Schwäbisches Tagblatt. Така на практика се случва първият детски университет през юни 2002 година.
Лекциите се провеждат всеки вторник в голямата аула на Тюбингенския университет, която винаги е пълна с няколкостотин деца. Въпросите от детската аудитория покриват всички дисциплини, които предлага престижната университетска институция с традиция в образованието повече от 500 години. Между 300 и 800 деца имат възможност да се срещнат директно с академичния състав, да поискат автограф, да вечерят в университетския стол. А в края на семестъра, ако тяхното присъствие е отбелязвано, децата могат да получат и детска университетска диплома.
Не един и двама професори са чели лекции пред децата. С тях са се срещали Нобеловият лауреат по психология и медицина Кристиане Волхард, астронавтът Ернст Месершмидт, бившата германска министърка на правосъдието Херта Гмелин. И това не е всичко. През 2004 година стартират изследователските детски дни, в които се предоставя възможност на малките студенти да надникнат в лабораториите на различните департаменти, влизайки в ролята на изследователи. В малки групи те класифицират растения, анализират костни останки, наблюдават под микроскоп, превъплъщават се в малки философи.
Общо 25 000 деца са слушали лекции досега, а около 2000 са се занимавали с лабораторни експерименти. И тъй като университетът в Тюбинген се намира в регион, в който има много сателитни малки градове без университети, професорите от Тюбинген реализират успешната концепция да посещават всички малки градове без достъп до университет.
Моделът на първия детски университет служи за пример на останалите детски университети в Европа, а самият пионер в начинанието получава множество награди за иновативната си дейност. По време на Европейския форум в Алпбах тази година мнозина от присъстващите на симпозуима за висше образование се питаха защо университетът в Тюбинген основава детски университет. Отговорът е, защото има задължението към обществото и иска да представи своята работа публично. В основата на концепцията на тази дейност е залегнало и желанието да се влезе в диалог с обществото като цяло. Целта на университета е да се заяви като образователна институция пред по-голяма аудитория и по този начин да редуцира резервираното отношение на част от аудиторията, ако има такова. Отварянето на университетските врати за децата е възможно най-радикалния начин за постигането на тази цел. С посещенията си от ранна възраст децата се сближават с академичната среда. Тя става за тях позната и привлекателна, а това допринася евентуално за ориентирането им в бъдеще към университетското образование.
Детският университет във Виена се появява година по-късно от този в Тюбинген като иновативна форма за детска грижа по време на летните отпуски. Основаването му обаче се опира по-скоро на сериозна педагогическа концепция, отколкото на иновативна публична дейност. Виенският детски университет е създаден първоначално като бюро за консултантска помощ, предназначена за родители. А когато отваря врати с 65 курса и 115 лектори през 2003, привлича интереса на 1036 деца. По-късно бройката значително нараства, но най-важното е, че посещението е безплатно. Всичките курсове се провеждат на територията на университета, а финалното завършване по традиция се състои в голямата церемониална зала. Сътрудничеството с младите съветници от Борда, в който влизат деца между 8 и 12 години, дава добри резултати при организирането и провеждането на курсовете. Специални програми са насочени към децата от имигрантските семейства и от непривилегированите социални групи. Към децата има и специално адресирани курсове, които третират проблемите на полово равенство, както и специален „Ден на момичетата”.
Детският университет във Виена расте с всяка изминала година и непрекъснато установява връзки и партньорства с други университети и институции. Търси и налага нови формати на курсовете, подчинени на мотото на университета: „Ще обърнем университета с главата надолу”. Важна тенденция е насочване на вниманието към допълнителни университетски курсове за други възрастови групи и детски курсове целогодишно.
Инкубатор за институционална промяна във висшето образование
Известно е, че старите навици умират трудно. В последните 10 години университетите в Европа се намират все още в средата на реформи. Системата се разраства, а методите за управление и администриране не са най-добрите. И все още се използва специализацията в дадена област като основен път за придобиване на нови знания. Моделът да се прибавя все ново и ново специализирано знание към курсовете на студентите води до значително увеличаване на тяхната заетост. Така че университетите се намират в средата на дидактична криза търсейки отговори на въпроси кои са нашите модели на учене, кои са нашите модели на преподаване. Това са важни въпроси за студентите и често стоят в основата на протестите и критиките на самите студенти към това, което им се поднася като знание. Наред с това се наблюдава обърканост у самите студенти. Те трудно намират смисъл в това, което изучават. Демотивират се от невъзможността да излязат извън клишетата. Притеснени са от факта, че са потенциални безработни и не могат да си отговарят на въпросите ние как учим и защо? Въпросите засягат не само преподаването и усвояването на знания, но и управлението, организирането и финансирането на целия учебен процес. Би могло да има различни начини на превъзходство на даден университет, казва Ада Пелерт визирайки вечното съперничеството между многото университети в Европа. Едни биха могли да бъдат отличници в регионалното развитие, други в международните изследователски проекти, трети в преподаването, а четвърти по отношение на детските университети.
Съществува известно противоречие между нуждите на обществото и какво смятат университетите за най-доброто. Малко са случаите, в които обществото и университети достигат до съвместни действия, за да се получи общополезен продукт. Ето затова детските университети биха могли да се превърнат в съвместен вдъхновяващ проект, а вкарването на този проект в социалната система като връзка със заобикалящия свят може да донесе само добри резултати и много интелигентен и успешен мениджмънт. Самото организиране на детски университет въоръжава дадената образователна институция с добър мениджмънт. Всички, които участват в детските университети, разбират много повече за мисията и съдържанието на понятието университет. Фокусирането върху детската аудитория се очертава като политика след като в последните години се наблюдава намаляване на интереса на младите хора в тинейджърска възраст към ученето и въобще към образованието. И както казва френският учен Шарл Етру, това е най-директният и конкретен начин да се промотира наука.