Доц. д-р Мануела Манлихерова

Радиото винаги е разпалвало „театъра на въображението”. Орсън Уелс, човекът, който работи интензивно в радиото като актьор, режисьор, сценарист и продуцент, казва, че радиото е най-сценографичната медиа.

Слушателите нямат картина, но имат възможността да я създадат в своите собствени представи. А радиото започва да се визуализира чрез уебкамерите в студиата на живо. Какво се случва тогава с магията на радиото?

Множество визуализации се появяват заедно с аудиопродукцията на сайта на всяка модерна радиостанция. Идеята, която се налага сред радиоспециалистите е, че визуализацията на радиото трябва да бъде ръководена от радио хората, а не от телевизионерите. Радио експертите имат собствена представа за това как точно да илюстрират радиосъдържанието с образи. Проблем на някои от технологичните онлайн системи е, че интегрират изходните данни на радиосъдържанието за няколко медии в една схема без да са помислили за радиопродуцентите, отбелязва пред професионалното онлайн издание Radioiloveit [1] изпълнителният директор на DAVID Systems, водещата световна компания за софтуер, обслужващ производителите на аудио и видеосъдържание. През септември 2016 година компанията влезе в партньорски отношения с най-иновативната полска медиа – радиото във Вроцлав.

Снимка DAVID’s Systems, http://www.davidsystems.com/

На практика, схемата на матрицата включва, от една страна, дистрибуторските методи за AM. FM. DAB, IP, iOS and Android, от друга – медийните формати – текст, аудио, видео. Както е известно радиото идва основно от FM и от аудиосъдържанието, но днес са възможности много повече комбинации, като те трябва да се избират интелигентно. Според Бенвенисте радио брандовете трябва да имат впечатляващ дизайн в рамките на дистрибутирането на радиопродуктите и техните формати, използвайки точният програмен елемент за точния формат, изпълнен с необходимата сила на звука и визуално представяне. Управлението на съдържание, предлагано от  DAVID Systems, се лансира на няколко платформи едновременно, например с едно натискане на бутона се публикува на сайта на радиостанцията и във Facebook.

Погледнато глобално, радиото се развива изключително добре и опровергава ограниченото разбиране на някои медийни специалисти и потребители, че е остаряла медия. Благодарение на технологиите и на иновациите радиото отбелязва един забележителен напредък от първоначално очакваното. Радиото е с възможно най-добрите шансове да върви успоредно с устрема на дигиталната революция. Пресата се бори, но се справя трудно с обновяване на нейния бизнес модел. Телевизията е в трудна ситуация. Защо да гледам телевизия, се питат все повече хора, особено представители на младото поколение. Но в крайна сметка, това, което е разделяло радио, телевизия и преса, са различните технологии. С цифровизацията те започват да споделят една технология и една платформа. Вестниците публикуват видеосъдържание. Радиото също публикува видео на своите уебстраници. Телевията на свой ред излъчва аудио и може да разширява своите новини, конкурирайки се с останалите медии.

Един от клиентите на DAVID systems е италианското радио RTL 102, 5, най-слушаното радио в Италия в момента. То е отличен пример за това как да бъде създадено аудиосъдържание за много платформи и канали.

За радиостанции като RTL 102,5 радиофутурологът  Джеймс Гридланд [2] казва, че тези, които управляват своята мултимедийна концепция с гъвкавост, са вече сред победителите в битката за аудиторията. Защото е всеизвестен факта, че младата аудитория все още слуша радио, но все по-малко и по-малко ефирно радио. Проследявайки европейския радиопазар най-много радио слушат младите холандци и фламандци.

Един от похватите за задържане на слушателското внимание е да бъде създаден интригуващ сюжет, който бързо да бъде публикуван на Facebook страницата на радиостанцията. Слушателите обичат да се чувстват част от едно общество и харесват да влизат в контакт с водещите. Слушателите искат диалог.  Редица радиостанции следват тенденцията да използват своите уеб сайтове за засилване на интеракцията със своите слушатели. Фламандските радиостанции Аполо и Лихтаарт имат онлайн книга за гости. Локалното Радио Геел предлага на слушателите си да изпращат съобщения до гласовата им пощенска кутия на сайта. Друга станция като Мол окуражава слушателската си аудитория да качва на сайта списък със събития, които ги интересуват. Радиото планира също виртуална книга за гости, която ще се превърне в специален канал за поддържане на добра обратна връзка със слушателите си. [3]  Ефективността на контакта безспорно се измерва със степента на персонификация на водещите, защото личността в радиото е от изключително важно значение през всичките години на технологичен напредък. Радиоаудиторията е много по-въвлечена в слушането, благодаране на персонификацията на водещите, и атрактивно поднесеното съдържание е по-важно, отколкото самото музикално съдържание, заради което слушат голям процент от слушателите. Какво важно се случва между песните, дали то е вълнуващо или уникално, или същото, каквото може да се чуе в съседната станция със същите песни. Всеки радиочовек привнася нещо свое в разбирането за персонализацията. За радиоспециалистите персонализацията започва от гласовете на водещите. Гласът е сам по себе си идентификатор в радиото достатъчно силно. За повечето слушатели персонализацията се разширява и те я разпознават, когато водещият изрази своето присъствие  и отношение към това, което прави и то по автентичен начин. [4]  Персонализацията, част от коята е персонификацията, е основен залог за успеха на радиостанциите и за изграждане на бранда. Радиото наистина е в добра позиция, защото винаги е било добре програмирана медиа, насочвайки слушателите си чрез различните програмни формати към откриване на музиката, която търсят, или към различни гледни точки, дообогатявайки личните  им слушателски преживявания.

Истинската работа на една радиостанция не е просто да следва технологичното развитие, но и да създава комфорт на своята слушателска аудитория. Важна част от този комфорт са силата и нивото на звука спазвайки стандарта, регламентиран от  EBU R 128 [5].

Придържането към стандарта и поддържането на постоянни нива на сила и ниво на звука е не само крайно необходимо, но и важно за разпознаваемостта на бранда. Много радиопродуценти трябва да запишат аудиофайловете, след това ги отварят, слушат и нагласяват нивото на звука, запазват файловете и едва тогава ги публикуват на сайта на радиостанцията. Качените файлове или подкасти позволяват  слушатели, които са пропуснали нещо важно, да упражняват своето „отложено слушане” на тези файлове, които ги интересуват.

Визуализацията на радиото

Радиото е единствената медиа, която отключва „театъра на въображението” у аудиторията.  Всеки един от слушателите създава в ума си уникални картини, недостижими от въображението на друг слушател. В настоящия момент,  в процеса на визуализация в дигиталната ера все по-често продуцентите са фокусирали вниманието си върху екрана на различните устройства, чрез които ние приемаме радиосъдържание днес. По този начин чрез различни трансмедийни техники се изгражда връзка с аудиторията и се дава възможност на радиостанциите да информират радиослушатели по начин, невъзможен преди. В скрития свят за нас, свят на цифровите мрежи, ние сме изцяло заобиколени от тази невидима система от кабели за данни, от радиосигнали от точки на достъп, клетъчни предаватели и режийни сателити. В случая става дума за разработени приложения, които визуализират мрежата на вълните, които ни заобикалят, обяснява на сайта си холандският дизайнер Ричард Виген. Неговото студио  за съвременна информационна култура проектира и създава визуализация на данни и инсталации за данни използвайки кодове, пиксели и триизмерни принтери за описание на невидимия свят около нас. [6]

Виген е разработил iPad приложение „Архитектура на радиото”, което позволява да се види заобикалящия ни свят от сигнали. Това ни позволява да хвърлим поглед  върху невидия пулс на електронния свят, в който всъщност живеем. На практика изглежда да сме въоръжени с рентгенови очила. Но устройството не е измервателен уред. Консистенцията от атмосферните вълни и точки, изобразена на екрана, са реално съществуващите точки, базирани на GPS координатите. Някои хора са изненадани от компактността на сигналите. Едни смятат, че изглежда малко страшно, други, че е просто красиво, обяснява пред Gizmodo Ричард Виген. [7] Онагледяването на безжичните радиосигнали около нас са постигнали Николай Лам и астробиолога Вогел в поредица от картини, публикувани на сайта на Gizmodo.

ВВС също отдавна работи над реалното визуализиране на аудиосъдържание. Обединявайки най-добрите изследователски групи в Обединеното Кралство със създадения от британската радиокорпорация  софтуер се генерират аудио визуализации и се разработва система за оценка колко добре е изпълнена тази задача. След като се изпробват редица прототипи и се оценят резултатите,  софтуерът ще бъде приложен в прякото създаване на радиосъдържание. [8]

Да не забравяме, че преди 6 години ВВС стартира изследователски проект за тестване на триизмерния звук. През декември 2010 година ВВС стартира експериментална пилотна сесия на живо с 3D звук в  известното сутрешно шоу на радио 4 на ВВС „Тази сутрин”. Зад идеята на 3D звука стои ученият Евън Дейвис от университета в Принстън. Според него чрез техниката се постигат звукови спектрални оцветявания, вълнуващи нашия мозък. На практика със специално разположени говорители можем да получаваме изживявания със съраунд звук от радиопредаването. 3D радио означава, че звукът е проектиран да се влее чрез серия от говорители, за да се получи пълен съраунд звуков ефект от слушането на радио. Опитът на ВВС демонстрира радиосигнал с осем високоговорителя. Това дава възможност на слушателя да се потопи в съраунд звукова среда. [9]

Звукът обаче остава на първо място – стереофоничен, пространствен. Целта е  максимално подобряване на неговите характеристики. Защото в пренаселения и отчужден свят, в който живеем, имаме винаги на разположение един невидим приятел и това е радиото. Точно затова ВВС са се фокусирали и върху усъвършенстване на слушалките, защото много млади хора слушат радио чрез мобилните си смартфони или други мобилни устройства. А чрез технологията подкастинг радиото започна да изживява своя нов Ренесанс, както се изразяват някои радиоспециалисти. Като термин подкастът съществува от близо едно десетилетие и въпреки коментара на покойния вече Стив Джобс за експлозия на подкастинга,  някои прибързано го нарекоха  остарял и демоде. Той тепърва започва да завоюва  вниманието на различни целеви аудитории с повече продукция, с повече радиоразказ. Възможността да се слушат аудиоформати е по-голяма, отколкото да се гледат видеоформати. Можем да слушаме подкасти, дори докато работим. Слушането на подкаст е на път да се превърне в мейнстрийм. Пример за това е аудиомрежата Radiotopia https://www.radiotopia.fm/, където може да се слушат предавания с теми от футбол до научна фантастика. [10] С умножаване на аудиторията, технологията и самата подкаст продукция нараства, като iTunes продължава да е водеща онлайн разпространителска платформа по отношение на подкаст индустрията, мястото, където най-много хора намират нещо интересно за себе си за слушане. Заслуги за развитие на подкаст слушането имат Deezer, SoundCloud, Spotify и Pandora. Отличителната разлика между една обикновена радиопрограма и една подкаст програма е, че радиото не може да си позволи време да обхване всички теми, докато подкастът може да стигне до нишови слушателски групи разработвайки всякакви тематични области и при същото високо качество на продукцията да предложи детайлизиране, което обикновената радиопрограма не може да си позволи. Подкаст радиопрограмите не убиха AM и  FM излъчването на радиосъдържание. Те просто предлагат това, което искаме и когато го искаме. Те се превръщат в нашето персонализирано радио с всяка тема, предаване или водещ, които искаме да включим в наша собствена радиопрограма. Дори авторитетното списание New Yorker (http://www.wnyc.org/shows/tnyradiohour) създаде и поддържа серия от звукови подкасти „ Радиочас” – седмичен микс от интервюта и истории от авторите на списанието.

След близо 90 години, както отбелязва Дейвид Пиърс в статията си „Новите радиозвезди: добре дошли в ерата на подкаста”  – „бъдещето на радиото започва сега и то е величествено.” [11]

В заключение, всички тези промени и онези, които се задават, създават значителен натиск върху традиционния модел на радиото, обусловено от законодателни и регулаторни рамки, прилагани предимно в аналогова среда. Най-старата електронна медиа е в преход. Новата дигитална ситуация създава предизвикателства не само пред работещите в радиото , но пред регулаторните органи, защото слушателските навици се променят динамично заедно с развиващите още по-динамично нови технологии. Ставаме  все по-добри ползватели на различни форми на съдържание. Ежедневният ни живот става все опосредстван от новите мобилни приложения, социална медийна обвързаност, както и информация, и забавления по заявка.

Beyond traditional radio

Assoc. prof. Manuela Manliherova, PhD
Summary: Radio has always been a theatre of mind. As a listener, you had no image; you created it in your mind. “The most ‘scenographic’ medium, as Orson Welles said. He worked extensively in radio as an actor, writer, director and producer. What’s happen with magic today? Now radio is being filmed using webcams. The listeners can see the presenters in the studio. Radio turned out to be more exciting than the media initially expected. Radio stations offer a storyline where listeners can immediately find a recent content. Most radio producers republish content online instantly. Many radio stations work to keep listeners in their brand implementing social media elements. They try to ease the radio production workflow in several ways. The digital revolution helps radio to move to multi-channel and to multi-media. Meanwhile appears a data visualization, based on global open datasets of cell towers, Wi-Fi and satellite locations. The fact is Architecture of Radio, a new iOS and Android application, created by Richard Vijgen. “Most people seem to be amazed by the density of signals, some think it’s a bit scary, others just think it’s beautiful,” Vijgen told online magazine Gizmodo.

BBC develops new visualization methods for a number of common tasks, such as speech/music discrimination and speaker diarization. In the same time radio producers think about audio comfort to the EBU R128 standard for loudness. And using the technology of podcast radio lives a new Renaissance. Even the authoritative magazine New Yorker started own radio hour as a podcast. The future of radio is here, and it’s awesome.

Keywords: radio, visualization, multi-media, podcast

Бележки

[1]  www.radioiloveit.com

[2] https://james.cridland.net/

[3] Gazi, Angeliki, Radio Content in the Digital Age. The Evolution of the Sound Medium, Intellect Bristol, UK/Chicago, USA, 2011, p 215-216

[4]  Манлихерова, Мануела. Персонализацията в съвременното радио. Радио, Разказ, Реч. Юбилеен сборник в чест на проф. Попова, университетско издателство „св. Климент Охридски”, София, 2014

[5] EBU R 128 – Препоръката R128 на Европейския съюз за радио и телевизия, известен като Евровизия, е от август 2011 и представлява набор от правила за силата на звука и максималните нива на звука по време на предаване. Документът е като контрамярка срещу злоупотребите на някои рекламодатели и рекламисти.

[6] http://www.richardvijgen.nl/  Ричард Виген е независим дизайнер и програмист. През 2009 г. Той основава своето студио за дизайн и за съвременна информационна култура. Въпреки, че работата му е дълбоко вкоренена в цифровата област, той винаги търси връзки с физическите и социалните пространства. Неговите дизайнерски работи, интерактивни инсталации и визуализации започват от  микроскопични проекти  и стигат до за архитектурни съзвездия.

[7]  http://gizmodo.com/this-beautiful-app-lets-you-see-the-cell-towers-wifi-s-1744609095

[8] http://www.bbc.co.uk/rd/projects/audio-visualization

[9] Mанлихерова, Мануела. Радиото по пътя към  3D. Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / Алма комуникация. 2011, №11. Available from: [ www.media-journal.info ]

[10] Radiotopia, подкаст мрежа, включваща 16 подкаст програми, които са теглени 13 млн пъти месечно.

[11] David Pierce. The new radio stars: welcome to the podcast age, Nov 28, 2014, The Verge, available from: http://www.theverge.com/2014/11/28/7302227/the-future-is-podcasts

Цитат-формати (Suggested Bibliographic Citations):

• ISO 690-2: 1997 :
Манлихерова, Мануела. Отвъд традиционното радио. In: Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика [online], 02 ноември 2016 [cited 31 July 2018]. Available from: http://www.newmedia21.eu/analizi/otvad-traditsionnoto-radio/

• БДС 17377-96 :
Манлихерова, Мануела. Отвъд традиционното радио. // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 02.11.2016.
<http://www.newmedia21.eu/analizi/otvad-traditsionnoto-radio/> (31.07.2018).

error: The content is protected!!