The different influences on the media, both politically and economically, lead us to a situation where professional standards and ethical journalism are completely neglected. The growing importance of the Internet shapes our economy and daily life. The world economy is rapidly becoming an information economy; information is a commodity and can be bought and sold. There is a danger of new classes „rich in information“ and „information poor“. Information also affects the standard of living. The media themselves are changing their business models and are looking for new sources of revenue. Journalists become multi-skilled in multimedia. They are engaged in multilateral interaction with audiences through blogs or social networks integrated into media. They even create a communication channel for people who really care about their work.
Различните влияния върху медиите, както политически, така и икономически, ни водят до ситуация, при която професионалните стандарти и етичната журналистика са напълно пренебрегвани. Растящото значение на Интернет оформя икономиката и ежедневието ни. То вече не е само мрежа от мрежи. Световната икономика бързо се превръща в информационна икономика, информацията е стока и може да се купува и продава. Съществува опасност от нови класи «богати на информация» и «информационно бедни». Информацията повлиява и стандарта на живот. Самите медии променят бизнес моделите си и търсят нови източници на приходи. Журналистите стават многостранни. Влизат в многостранна интеракция с аудиторията чрез блогове или социални мрежи, интегрирани в медиите. Създават дори свой комуникационен канал за хората, които наистина се интересуват от тяхната работа. Последните данни от дигиталното ни настояще сочат, че:
– Почти 1/3 от европейците използват социалните мрежи всеки ден или почти всеки ден.
– Всеки 3 от 4 европейци използват социални медии всеки ден, възрастовата група е 24-30 годишни.
– Аудиовизуално съдържание все повече се предлага в иновативни и по-кратки формати.
– Видеотрафикът е 55% от трафика на данни на мобилния телефон. Очаква се до 2019 да бъде 75%.
– Консумацията на медийни услуги, които не са в рамките на редакционната отговорност на доставчик е също във възход. 400 часа видео всяка минута се качват в YouTube.[1]
Според данните от доклада на европейския комисар Роберто Виола, генерален директор за комуникационните мрежи, съдържание и технологии в ЕК пред конференцията, посветена на медийното образование и медийната грамотност в Брюксел, още повече се налага необходимостта да се развива медийната грамотност като своеобразен чадър, олицетворяващ умението на гражданите за критично възприятие на медиите. Европейското законодателство в тази област изисква медийните социални платформи и медийните доставчици да подкрепят усилията на ЕС срещу речта на омразата, тероризма и нарушаване на гражданските права. Но в същото време образователните институции се съсредоточават върху самия процес на образованието, за да дадат възможност на потребителите да имат умение за критична употреба на медийното съдържание.
Медийната грамотност е в процес на обсъждане във връзка и с едни от най-горещите теми от последните месеци: борбата с радикализацията, омразата в онлайн речта и насърчаване на основните граждански права. Днешните информационни и развлекателни технологии общуват с нас чрез мощна комбинация от думи, образи и звуци. Това ни кара да развиваме по-широк набор от умения за грамотност, за да разберем посланията, които получаваме и ефективно да използваме нашето собствено съобщение. Да бъдем медийно грамотни изисква умения за критично мислене, за да се повиши образователния капацитет за оценка на медийния текст. Медийната грамотност се изгражда върху основата на традиционната грамотност. Тя е способността да се анализира, оценява, създава медиен продукт като се използват всички форми на комуникация. Медийната грамотност като гражданска компетентност дава възможност на хората да бъдат критични мислители и създатели, ефективни комуникатори и активни граждани. В същото време медийната грамотност е динамична концепция, която се развива заедно с промените в технологиите и обществото. Лен Мастерман, един от най-известните автори, свързани с обучението по медии, го нарича „критична автономия“ или способността да се мисли за себе си [2]. Медийното образование не е нищо, ако не е образование за живот.Мастерман също вярва, че е важно учениците и студентите поне да могат да идентифицират, ако не оспорятгледната точка, от която се произвеждат медийни текстове [3]. Още повече, че преподаването по журналистика не е лесно и вероятно никога не е било. Непрекъснато се водят дебати относно това, което компетентните журналисти трябва да притежават. Дали обучението им да бъде основано на умения или да са по-насочени към академични разсъждения, дали обучението да е подчинено на журналистиката, каквато е в момента или на журналистиката, която искаме да бъде, основана на високи професионални и етични стандарти.
Медийното образование признава и гради върху положителните и творчески измерения на популярната култура. Включва продуциране на медийни текстове и критическо мислене – декодиране, анализиране, синтезиране и оценка на медиите – за да ни помогне да се ориентираме към все по-сложния медиен пейзаж. Този пейзаж включва не само традиционни и дигитални медии, но и текстове на популярна култура като играчки, модни тенденции, мода, търговски центрове и тематични паркове.
Както отбелязва Елизабет Томан, още през 1982 година ЮНЕСКО излиза с апел, който гласи: „Ние трябва да подготвим младите хора за живот в свят на влиятелни мощни образи, думи и звуци.”[4] И днес вече всички страдаме от пресищане с информация. Ежедневно биваме заливани с данни и анализи, които трудно разбираме. Според писателя и журналист Дейвид Маккендълс проблемът не е в естеството на информацията, а в начина, по който се поднася. Решение според него е визуализацията.Нарастващото значение на визуалната комуникация и информация. В днешното общество, визуален образ е може би по-важно от печатното слово. Данните са новият петрол, защото са повсеместния ресурс. Данните са новата почва, защото онлайн сме натрупали количество информация, която напояваме с връзки, заявява в една от многото си публични лекции,организирани от TED Talks, които Маккендълс представя пред широка аудитория.[5] Според него днес метафората на дървото на познанието се измества от дървото на мрежата. Данните са един повсеместен ресурс, който можем да оформим така, че да предизвикаме нови прозрения на базата на това огромно количество информация, натрупана през годините. Този ресурс е навсякъде около нас и можем да го добиваме лесно, но ако го разглеждаме направо, това са просто числа и несвързани факти. Прозрението на Дейвид Маккендълсе, че можем да обработим тази факти по определен начин и да открием интересни зависимости и модели. Визуализирайки информацията ние по-ясно виждаме структурата и връзките, които имат значение и се съсредоточаваме върху това, което е важно. В лекция за TED
Маккендълс[6] показва няколко „информационни пейзажа“, които представят по-красив и възприемчив начин различни данни. Пейзажи, които обработваме с очите си. „Окото е болезнено чувствително към модели на изменение на цвят, форма и структура. Обича ги и ги нарича красиви. Това е езикът на окото. И ако комбинираме езика на окото с езика на разума, който е свързан с думи, числа и идеи, започваме да говорим два езика едновременно“, обяснява британският журналист. „Има нещо магическо във визуалната информация. Не изисква усилие, просто се стича в нас. И ако си проправяте път през гъста информационна джунгла, да попаднете на красиво изображение или прекрасна визуализация е облекчение, подобно на попадането на изсечена площ в джунглата“, добавя още Маккендълс. Започнал своята кариера като програмист, след което работил 20 години в печатна и онлайн медиа, отскоро Маккендълс се занимава и с дизайн. “Сякаш това, че съм бил изложен на медиите през всичките тези години, е внедрило в мен някакъв вид скрита дизайнерска грамотност. Чувствам, че всеки ден, всеки от нас е обстрелван с информационен дизайн. Изсипван е в очите чрез Мрежата и всички желаем визуално изражение на информацията ни.”[7] Търсенията на журналистаМаккендълс го отвеждат до работата на датския физик Тор Норетрандърс, който превръща честотната лента на сетивата в компютърен жаргон.
Визуализацията на откритието на Норетрандърс доказва силата на тезата на Маккендълс. Зрението е най-силно и има същата честотна лента като компютърните мрежи. След него идва допирът, който се равнява на функционалността на USB. След това се нареждат слухът и обонянието, които притежават бързина, подобна на хард диск. След тях е добрият стар вкус, който е на нивото на джобния калкулатор. И накрая количеството, което осъзнаваме от цялата информацията, която ни залива, е едва 0.7 процента. Голямото количество информация, която приемаме всеки ден е несъзнателна. Тя се възприема основно визуално и буквално, както казва самият Маккендълс, се излива в нас. Имаме нужда от относителни стойности, които са свързани с други данни, за да можем да видим цялостно картината. Точно това предлага дизайнерското студио на Маккендълс „InformationisBeautiful”. Графиките, типографиите и схемите, които визуализират обработваната база данни на свой ред води до промяна на възгледите ни за едно или друго. Това пък от своя страна повлиява известна промяна на поведението. Един от най- красноречивите примери, е този с хранителните добавки, продиктуван от желанието на много хора да водят здравословен начин на живот. Но много медии, които публикуват статии, свързани със здравословно хранене предлагат и много противоречива информация. Визуализацията, която прави Маккендълс по темата осветлява противоречивата картина от факти и проучвания. Дейвид Маккендълс я нарича състезание с балончета.
Колкото по-високо е балончето, толкова повече доказателства за съответната добавка има публикувани в интернет според Гугъл. Големината кореспондира с популярността им като резултатите отново са подадени от Гугъл. По този начин лесно се налага връзката между популярността и ефективността на добавката. Зад това изображение стои сериозна проучвателскаработа. Визуализацията на базата на данни на 1000 публикации в PubMed, биомедицинска база данни. Това е вид компресия на знанието, начин да се представи необхватно на пръв поглед количество информация на малко пространство.Информационният дизайн не е самоцелно занимание. Той би могъл да служи за решаване на информационни проблеми и да дава решения. Затова в дизайнерското студио Маккендълс прилага техниките на визуализация към идеи и концепции като например политическия спектър в опит да разбере как идеите се движат от управляващите към обществените кръгове през културата в семействата, в отделните хора, в техните вярвания и обратно през този цикъл. Тук отчитаме и факта, че повечето правителства и организации имат PR отдели, чиято цел е да се внуши положителна нагласа за тях самите в общественото съзнание. Много от тях успяват така, че голяма част от това, което се отчита като «новина» идва директно от PR отдели и съобщения за пресата.
Медийното влияние в целия този цикъл е много силно. Медиите продават на хората съзнание. Те се опитват да предразположат публиките не просто да купят някои препарати, коли, дори аспирин, а просто да ги купят. Освен това идеята днес е да се създава стойност на приказките между хората, стойност, почерпена от новините, филмите, рекламите, които се обсъждат, както и реплики, които се използват в ежедневието. Още повече това се засилва от комуникационния процес, който тече и през социалните мрежи. Въздействие на медиите и фактът, че те достигат до все повече хора създава предпоставки отделните потребители да интерпретират медийната информация по свой начин. Днешните информационни и развлекателни технологии общуват с нас и чрез мощна комбинация от думи, образи и звуци. Като такива, ние трябва да се развиваме по-широк набор от умения за грамотност, за да разберем посланията, които получаваме и ефективно да използваме нашето собствено съобщение. Да бъдем медийно грамотни изисква умения за критично мислене, за да се повиши образователния капацитет за оценка на медийния текст. Медийното образование е мултидисциплинарен и интердисциплинарен подход към изучаването на медии. Основните теми на медийното образование са: медийни продукти (предназначение, ценности, представителство, конвенции, характеристики, производство), тълкуване от страна на аудитория и влияние– влиянието на медиите върху аудиторията, влияние на аудиторията върху медиите и обществото (контрол, обхват).[8]
Медийното образование не е свързано с правилните отговори, а по-скоро става дума за задаване на правилните въпроси. Тъй като медийните проблеми са сложни и често противоречиви, ролята на обучаващите е не просто да разпространява знания, а да улеснява процеса на разследване и диалог.
Използвани източници:
Media&Learning 2016, Media Information Literacy, Media Education Policy, Resources, 15 March 2016, Brussels
Internet of Humans – How we would like the internet of the future to be[посетен на 5 юни 2018], достъпно на: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/internet-humans-how-we-would-internet-future-be
Research Highlights, Masterman and the Synthesis of Education and Media Studies, CONNECT! ONS / Med! ALitрVolume 48, March 2013
DavidMcCandless, The beauty of data visualization, TED Talks[посетен 15 юни 2018], достъпно на:
https://informationisbeautiful.net/
Media Literacy Fundamentals, [посетен 16 юни 2018], http://mediasmarts.ca/digital-media-literacy/general-information/digital-media-literacy-fundamentals/media-literacy-fundamentals
[1] Media&Learning 2016, Media Information Literacy, Media Education Policy, Resources, 15 March 2016, Brussels
[2] Elisabeth Thoman, Skills and strategies for media education, достъпен на:http://www.living-democracy.com/pdf/en/V4/V04_P03_U09_TM_9A.pdf
[3] Research Highlights, Masterman and the Synthesis of Education and Media Studies, CONNECT!ONS / Med!aLitр Volume 48, March 2013, достъпен на: http://www.medialit.org/sites/default/files/connections/len%20masterman%20and%20the%20big%20ideas%20of%20media%20literacy.pdf
[4] Elisabeth Thoman, Skills and strategies for media education,[посетен на 12 юни 2018],достъпен на:http://www.living-democracy.com/pdf/en/V4/V04_P03_U09_TM_9A.pdf
[5] David McCandless, The beauty of data visualization, TED Talks,[посетен на 18 юни 2018], достъпен на: https://www.ted.com/talks/david_mccandless_the_beauty_of_data_visualization
[6] Пак там
[7] David McCandless, The beauty of data visualization, TED Talks [посетен на 18 юни 2018], достъпен на: https://www.ted.com/talks/david_mccandless_the_beauty_of_data_visualization
[8] Media Literacy Fundamentals, [посетен на 18 юни 2018], достъпен на http://mediasmarts.ca/digital-media-literacy/general-information/digital-media-literacy-fundamentals/media-literacy-fundamentals