Съдържание
Контакт
За Автора
English

Социалната промяна вменява на медиите нова роля, нови функции, които силно повлияват параметрите на познаваемост на всекидневието. Постепенно българските медии, по подобие на западните, заявяват властови претенции. Каквито несъмнено заявяват и елитите. Така че отделянето на трите основни понятия, които са залегнали в инструментариума на този труд - медии, власт, елит - практически се оказва невъзможно. Неотделимостта на трите понятия на свой ред налага проблем: за да бъдат разгледани връзките медии-елит, то те трябва да бъдат разгледани в контекста на техния властови потенциал.

Целите на на това изследване са:

1. Да изследва наличието на медиен елит, в смисъла на класическото
теоретично разбиране за това понятие.
В преследването на тази цел текстът разрешава следните задачи:
   · Набелязва критериите за съществуването на медиен елит;
   · Изучава механизмите на формирането му;
   · Установява формите на възпроизвеждане на елита.
2. Да изследва отношенията на медийния елит с политическия и
икономическия елит и взаимното им преливане.
3. Изработване на типология на медийния елит.

В преследването на тези цели срещнах трудности от различно естество. Фактически няма българско изследване на медийния елит, разположено върху по-обширен времеви период от прехода. Съществуват базисни теоретични разработки, които изследват елита и неговата трансформация в посткомунистическото общество (П. Кабакчиева и Д. Минев, Е. Дайнов, Р. Аврамов и др.). Съществуват изследвания, в които се поставя въпроса за наличието на елит на медиата (“Четвъртата власт търси по спешност своя елит”, Т. Петев), както и изследвания на процеси в самите медии, които произтичат от връзки с политическата и икономическата власт (Е. Алфандари и др.) По тази причина настоящият труд търси пресечните точки в проблематизираната област най-вече на базата на наблюдение и изучаване на медийната практика.

Друга трудност произтича от обвързването в една или друга степен на медийния елит с политическия и икономическия именно на равнището на медийното поле на изява. Точно това обвързване, липсата на диференциация затрудняват изработването на една твърда периодизация, която да проследява отношенията медии-елит в годините на прехода. Но условната периодичност се задава от смяната на политическата власт през определени периоди от време и появата на частна собственост над медиите. Към това се прибавя и непрозрачността в движението на капиталите. Затова е много по-лесно да се говори за смяна на елитите при смяна на политическата власт или на собствеността. Това създава илюзия за смяна на елита, което не винаги е така. Много често в тези случаи се появяват нови лица, но в действителност дирижиращите фигури се съхраняват.

Трето затруднение, с което се среща както медиата, така и изследователят, е преплитането на всичките гореспоменати взаимовлияния и произтичащите от тях интереси. Вътре в самата медиа това ограничава и затруднява автоматизацията на нейната властова изява. Четвъртата власт, както казва Бурдийо, се обособява от останалите власти при наличие на поне някакви условия за обособяването й. Такива предпоставки в българското медийно поле са все още пожелателни и не работят към действителната автономност на медиата. Пример за това са все още нееманципираните от властта БНТ и БНР - при тях още голяма роля играе политическата поръчка; при водещите частни вестници –пазарната поръчка.

Затруднения при изследването произтичат и от липсата на ясна професионална самооценка на журналистическата общност, липсата на изработени и функциониращи критерии, кризата на авторитетите. Показателни в този смисъл са конкурсите и журналистическите награди –непознати имена, никакви повторения на отличени изяви. Няма качествени издания с традиция. Качествените издания у нас по принцип трудно издържат на конкуренцията на хибридния вестник.

Водеща теоретична база на изследването са класическите разработки на най-изявените имена в социалната теория на елитите –В. Парето, Г. Моска, М. Вебер, М. Михелс, Ч. Р. Милс, както и техните български тълкуватели –Г. Фотев, А. Кръстева; водещи изследвания на медийната публичност –Ю. Хабермас, П. Бурдийо, Д. Волтон, както и българските изследователи И. Знеполски, М. Неделчев. Тази база предопределя основния поглед в текста като социологически. Ползвани са социалнопсихологически и социологически проучвания на българския политически елит от 1997 и 1998 година.

Самостоятелността на изследването се движи от комбиниране на различни гледни точки и подходи. Проблематизирането в текста се подчинява на хронологическата подредба на основни събития и процеси в медиите и съпоставителен анализ, при което се открояват закономерностите и тенденциите.

Наблюденията върху практиката на медиите се конкретизират в периода 1995-2000 година . Тази практика не може да бъде осмислена, ако се пренебрегне предходното развитие (1990-1995) на медиите, върху което авторката също има натрупани собствени впечатления. Много от процесите и обвързаните с тях тенденции продължават своето развитие и през основно разглеждания в дисертацията период. Извън дисертацията остава развитието на събитията във и след последните парламентарни избори 2001 година, което се надявам да стане обект на моя бъдеща работа.

За целите на настоящата дисертация е осъществено проследяване на събитийността и на явяването на лица (в качеството им на споменавани, на автори, на коментатори) в периода 1995-2000 в централните всекидневници Труд, 24 часа , Сега, цялото течение на сп. Сега (1994-1999), в основните публицистични предавания и новинарски емисии на БНТ и БНР, както и на някои частни медии.

В две от главите е използван по-строг инструментариум, натоварен с конкретни задачи.

Анализ на лексиката в новините на програма “Хоризонт”на БНР и на частното радио “Тангра”. Анализът работи с ключови думи по тяхната честотна употреба. Изследването включва наблюдение на три емисии дневно в три отделни периода от по три дни между септември и ноември 1999 година. Периодът е избран с оглед на факта, че предхожда и покрива важно политическо събитие, в случая не парламентарни или президентски избори, където безспорно доминирането на политическото се предполага, а местни избори (1999 г.) Интерпретираното в глава втора изследване доказва не само взаимовръзката на политиката с медиите, а по-конкретно –експонирането на “елитността”(събитие-елит) в новините. Доказва се също, че политическият дневен ред в медиите се свързва с водещи политически фигури.

Изучаване на нагласи, ценности, мислене и т.н. в журналистическата общност по метода на стандартизираното интервю. Включени са 11 журналисти от 7 медии. Изследването не претендира за представителност на общността, а търси мисленето на колегията по изучаваните в изследването проблеми и представите за механизма на успешната кариера.

Изследването е структурирано в увод, три глави и заключение. Приложени са резюмета на интервютата и резултати от проучвания.

В глава Първа “Категория елит” се проследява формирането на елита в българските условия на преход, основните характеристики на политическия, икономическия и медийния елит, както и функционирането на елитите във властта. Във втората глава “Медиите и властта” са изследвани отношенията и взаимовлиянията между медиите и властта в развити демокрация и в нашата страна. Доказва се подчинеността на медиите на външни принуди, задавани от управляващия елит, но се очертава и влиянието на медиите по посока на политиката. В трета глава “Медийната власт и елитът” авторката се спира на понятието “четвърта власт”като синтетична точка за изследване на отношенията медийна власт –елит. Разглежда се медийната власт в процеса на комуникация, нейната способност да утвърждава административно-бюрократичните власти. Доказва се, че медиите и властта, медийният и политическият елит у нас са като скачени съдове. Изгражда се типология на медийния елит.