Социалната промяна вменява на медиите нова роля, нови функции, които силно повлияват параметрите на познаваемост на всекидневието. Постепенно българските медии, по подобие на западните, заявяват властови претенции. Каквито несъмнено заявяват и елитите. Така че отделянето на трите основни понятия, които са залегнали в инструментариума на този труд - медии, власт, елит - практически се оказва невъзможно. Неотделимостта на трите понятия на свой ред налага проблем: за да бъдат разгледани връзките медии-елит, то те трябва да бъдат разгледани в контекста на техния властови потенциал.

Целите на на това изследване са:

1. Да изследва наличието на медиен елит, в смисъла на класическото
теоретично разбиране за това понятие.
В преследването на тази цел текстът разрешава следните задачи:
   · Набелязва критериите за съществуването на медиен елит;
   · Изучава механизмите на формирането му;
   · Установява формите на възпроизвеждане на елита.
2. Да изследва отношенията на медийния елит с политическия и
икономическия елит и взаимното им преливане.
3. Изработване на типология на медийния елит.

В преследването на тези цели срещнах трудности от различно естество. Фактически няма българско изследване на медийния елит, разположено върху по-обширен времеви период от прехода. Съществуват базисни теоретични разработки, които изследват елита и неговата трансформация в посткомунистическото общество (П. Кабакчиева и Д. Минев, Е. Дайнов, Р. Аврамов и др.). Съществуват изследвания, в които се поставя въпроса за наличието на елит на медиата (“Четвъртата власт търси по спешност своя елит”, Т. Петев), както и изследвания на процеси в самите медии, които произтичат от връзки с политическата и икономическата власт (Е. Алфандари и др.) По тази причина настоящият труд търси пресечните точки в проблематизираната област най-вече на базата на наблюдение и изучаване на медийната практика.

Друга трудност произтича от обвързването в една или друга степен на медийния елит с политическия и икономическия именно на равнището на медийното поле на изява. Точно това обвързване, липсата на диференциация затрудняват изработването на една твърда периодизация, която да проследява отношенията медии-елит в годините на прехода. Но условната периодичност се задава от смяната на политическата власт през определени периоди от време и появата на частна собственост над медиите. Към това се прибавя и непрозрачността в движението на капиталите. Затова е много по-лесно да се говори за смяна на елитите при смяна на политическата власт или на собствеността. Това създава илюзия за смяна на елита, което не винаги е така. Много често в тези случаи се появяват нови лица, но в действителност дирижиращите фигури се съхраняват.

Трето затруднение, с което се среща както медиата, така и изследователят, е преплитането на всичките гореспоменати взаимовлияния и произтичащите от тях интереси. Вътре в самата медиа това ограничава и затруднява автоматизацията на нейната властова изява. Четвъртата власт, както казва Бурдийо, се обособява от останалите власти при наличие на поне някакви условия за обособяването й. Такива предпоставки в българското медийно поле са все още пожелателни и не работят към действителната автономност на медиата. Пример за това са все още нееманципираните от властта БНТ и БНР - при тях още голяма роля играе политическата поръчка; при водещите частни вестници –пазарната поръчка.

Затруднения при изследването произтичат и от липсата на ясна професионална самооценка на журналистическата общност, липсата на изработени и функциониращи критерии, кризата на авторитетите. Показателни в този смисъл са конкурсите и журналистическите награди –непознати имена, никакви повторения на отличени изяви. Няма качествени издания с традиция. Качествените издания у нас по принцип трудно издържат на конкуренцията на хибридния вестник.

Водеща теоретична база на изследването са класическите разработки на най-изявените имена в социалната теория на елитите –В. Парето, Г. Моска, М. Вебер, М. Михелс, Ч. Р. Милс, както и техните български тълкуватели –Г. Фотев, А. Кръстева; водещи изследвания на медийната публичност –Ю. Хабермас, П. Бурдийо, Д. Волтон, както и българските изследователи И. Знеполски, М. Неделчев. Тази база предопределя основния поглед в текста като социологически. Ползвани са социалнопсихологически и социологически проучвания на българския политически елит от 1997 и 1998 година.

Самостоятелността на изследването се движи от комбиниране на различни гледни точки и подходи. Проблематизирането в текста се подчинява на хронологическата подредба на основни събития и процеси в медиите и съпоставителен анализ, при което се открояват закономерностите и тенденциите.

Наблюденията върху практиката на медиите се конкретизират в периода 1995-2000 година . Тази практика не може да бъде осмислена, ако се пренебрегне предходното развитие (1990-1995) на медиите, върху което авторката също има натрупани собствени впечатления. Много от процесите и обвързаните с тях тенденции продължават своето развитие и през основно разглеждания в дисертацията период. Извън дисертацията остава развитието на събитията във и след последните парламентарни избори 2001 година, което се надявам да стане обект на моя бъдеща работа.

За целите на настоящата дисертация е осъществено проследяване на събитийността и на явяването на лица (в качеството им на споменавани, на автори, на коментатори) в периода 1995-2000 в централните всекидневници Труд, 24 часа , Сега, цялото течение на сп. Сега (1994-1999), в основните публицистични предавания и новинарски емисии на БНТ и БНР, както и на някои частни медии.

В две от главите е използван по-строг инструментариум, натоварен с конкретни задачи.

Анализ на лексиката в новините на програма “Хоризонт”на БНР и на частното радио “Тангра”. Анализът работи с ключови думи по тяхната честотна употреба. Изследването включва наблюдение на три емисии дневно в три отделни периода от по три дни между септември и ноември 1999 година. Периодът е избран с оглед на факта, че предхожда и покрива важно политическо събитие, в случая не парламентарни или президентски избори, където безспорно доминирането на политическото се предполага, а местни избори (1999 г.) Интерпретираното в глава втора изследване доказва не само взаимовръзката на политиката с медиите, а по-конкретно –експонирането на “елитността”(събитие-елит) в новините. Доказва се също, че политическият дневен ред в медиите се свързва с водещи политически фигури.

Изучаване на нагласи, ценности, мислене и т.н. в журналистическата общност по метода на стандартизираното интервю. Включени са 11 журналисти от 7 медии. Изследването не претендира за представителност на общността, а търси мисленето на колегията по изучаваните в изследването проблеми и представите за механизма на успешната кариера.

Изследването е структурирано в увод, три глави и заключение. Приложени са резюмета на интервютата и резултати от проучвания.

В глава Първа “Категория елит” се проследява формирането на елита в българските условия на преход, основните характеристики на политическия, икономическия и медийния елит, както и функционирането на елитите във властта. Във втората глава “Медиите и властта” са изследвани отношенията и взаимовлиянията между медиите и властта в развити демокрация и в нашата страна. Доказва се подчинеността на медиите на външни принуди, задавани от управляващия елит, но се очертава и влиянието на медиите по посока на политиката. В трета глава “Медийната власт и елитът” авторката се спира на понятието “четвърта власт”като синтетична точка за изследване на отношенията медийна власт –елит. Разглежда се медийната власт в процеса на комуникация, нейната способност да утвърждава административно-бюрократичните власти. Доказва се, че медиите и властта, медийният и политическият елит у нас са като скачени съдове. Изгражда се типология на медийния елит.