В демократичните общества всички се опитват да влияят на журналистиката. Причината е ясна – единствено чрез нея обществото осъществява правото си да бъде информирано. Но съществуването на пазарната икономика или наченките на такава логично поставят въпроса журналистиката бизнес ли е и има ли конкуренция между журналистите в пазарния смисъл на понятието. Наличието на свободен пазар на журналистическия труд, конкуренцията с ясни правила селекционира елитните, най-способните от гилдията. Реалната картина обаче не отчита действието на пазарни механизми у нас. Не е достатъчно един журналист да е доказал професионалните си качества, за да работи в престижна медиа. Журналистите и особено главни редактори, които не умеят да правят компромиси, които нямат гъвкаво поведение, не намират място в т. нар. професионална среда. В този смисъл е откровението на главния редактор на в. “Стандарт”Юлий Москов в интервю в програма “Хоризонт”на БНР през юли 2000, че с медиата не би направил компромис, но със себе си винаги.
От социологическа гледна точка журналистите са много чувствителна, крехка и заплашвана среда. Според Пиер Бурдийо, светът на журналистиката е нещо, което той нарича “относително автономно поле”, т.е. пространство, където журналистите “играят”според своеобразни правила, различни например от научната игра. Едно от най-важните свойства на журналистическата игра, казва Бурдийо, е нейната слаба автономия, в сравнение с полето на науката. “Журналистическата игра е силно подчинена на външни принуди – рекламодатели, политици, които пряко или косвено оказват въздействие. Така външните “цензурирания”са много по-мощни, от колкото вътрешните, които се налагат от респекта към правилата и ценностите, съдържащи се в идеала за автономия.” В своята статия “Журналистика и етика”цитираният автор обяснява, че външните цензурирания идват от несигурностите, като заплахата от служебна несигурност. Тази служебна несигурност поставя особено младите журналисти пред алтернативата твърде бързо да изчезнеш или да останеш в професията. Затова и те приемат да престъпят нормите.
Конкуренцията у нас между журналистите, а между самите медии като цяло все още не е конкуренция в истинския смисъл на понятието. Самата професия на журналиста е феминизирана, зле платена, несигурна. В професията навлизат аматьори, това смъква цената на журналистическия труд. Оформят се негативни тенденции на работа, “приватизира се”чужд текст, краде се информация от световните агенции, превежда се и се подписва от плагиата. Докато един стабилен пазар неминуемо ще доведе до стабилизиране на самите медии. Но едва ли ще реши проблема с етиката. Не е достатъчно да се вмени на журналистите някаква Хипократова клетва. Те трябва да са в състояние ефективно да спазват правилата, както казва Бурдийо, предпоставки на всяка етика са съвестта и волята, и те зависят от ефикасността на социалните механизми. Според френския социолог, групата на журналистите е като всички останали, защото всяка професия произвежда професионална идеология – “повече или по-малко идеална или митологизирана представа за самата нея”.
По отношение на етиката на групата Бурдийо поставя като задача да се анализират дискурсите, които журналистите имат за себе си, както и за дискурсите, които някои социолози изработват за журналистите, с тяхното одобрение. Вместо да се морализаторства, би могло да се поиска от журналистическата група да създаде такива условия, в които да има повече гласове за морално поведение. Това означава, че трябва да са на лице положителни и отрицателни социални и икономически условия за осъществяване на етиката. В релацията на вътрешното медийно пространство, подчертава Бурдийо, анализът ни води до логиката на стабилните ценности и ориентири и до тезата на “политизираната публичност”, която се е превърнала в “публицистична политика”.
Статутът на българския журналист се регулира от фактори, които са извън съсловието. Правят се опити да се налага мнението, че медиите са само посредник между властта и обществото. В такъв случай има опасност посредникът да бъде инструмент в ръцете на властта. Журналистиката заема удобната поза да не пита и не рискува за истината. Фактор за това е, че този, който плаща и поръчва, като преследва с разпространението на дадена информация определена цел. Според наказателния кодекс големи са наказанията за журналиста за клевета и обида. По този начин политиците се опитват да затворят устата на журналистите.
Изненадващ е и фактът, че журналистическата среда като цяло и журналистическият елит като част от тази среда, са снизходителни и към специфични скандали, към действията които престъпват официалните правила на професията. По причини, които не се разбират добре, журналистическата среда отхвърля взаимната критика, която иначе е характерна за останалата част от културата. Много рядко журналистическата среда поражда полемики, които са важни за развитието на нейната автономия. Трудно се предизвиква полемика за регламентиране на взаимоотношенията вътре в гилдията и между работодател и журналист. Така и не се роди полемика за стандартите в частните медии.