Тази скрита организационна част не внася стабилност, точно обратното, има тенденция да се променя съобразно политическата и икономическата конюнктура и влиянията на групите на натиск. Много често ставаме свидетели на радикални промени в медиите – сменят се програмни схеми, кадрови състав. Но потребността от елит произвежда своите избранници, макар и за определен период. Друг е въпросът, че тяхната социална уязвимост предоставя възможността за бързи смени без това да ангажира съответното ръководство. Самото ръководство на различните редакции е уязвимо в една или друга степен от решенията на доминиращите политически сили. Журналистите в такива случаи предприемат действия на самозащита. Изискванията и критериите за бързото обръщение на нововъзникващите лидери в комуникационното пространство е проблем от бързо сменящите се обществено-политически ситуации в България. Стабилитетът се изгражда върху публично възприетите имена и на вече създадените отношения в редакционните екипи. Финансовата уязвимост на медийните организации ги прави подвластни на външни сили, на натиск и дори на директна намеса в управлението им. Поради тази причина в търсенето на публична легитимност в медиата се извеждат имена на журналисти, които са ценени от масовата аудитория. Така наименованият медиен елит има основна функция да утвърди отново съответната медиа. Тази инструментализация на личностния престиж в името на авторитета и влиянието, според определението на Тодор Петев, е тенденция, която има за главна цел корпоративната борба на масово-комуникационния пазар.
От всичко казано дотук неминуемо се очертават изискванията към нашето виждане за типологията на медиаелита –в смисъла, в който той все пак съществува и в реалността на медийния модел у нас. Основавайки се на внимателните ни наблюдения на българската медийна среда, можем да изградим следните типологии.
На основата на качествените характеристики, лансиращи в предните позиции на медийна изява:
Постоянстващи елити. Това са журналистите, които защитават присъствието си в медийното поле чрез комплекс от професионални и личностни качества. Примери могат да бъдат Лили Маринкова, Георги Коритаров и други, независимо от възможните противоречиви оценки за изявите им.
Функционални елити. Те се появяват като функция на дейност на институцията, която представляват. Пример могат да бъдат шефовете на социологическите агенции.
Символни (знакови) елити. Това са личности –емблема, например Петър Пунчев директно се свързва с радио FM + и с частното радиоразпръскване въобще.
За втория критерий, по който могат да бъдат типологизирани медиаелитите, вземаме характеристики, които наричаме “векторни” (на движението, на посоката, на мобилността):
Ситуационни елити. Това са политолози, главни редактори на медии, видни общественици, интелектуалци, икономически експерти, които медиата конкретно кани заради даден тип ситуация.
Циркулационни елити. Това са всички тези, които влизат в медийното пространство и излизат от него през определени – и период, и време, а това е свързано с конюнктурата.
Авторката смята, че тези типологии представляват функционална характеристика на медийния ред и медийната политика като цяло в страната.