Търсейки решение, ключ към проблема отново стигаме до понятието медийна власт. В класическата си книга „Структурни изменения на публичността” Юрген Хабермас разисква въпроса как трябва да се разбира властта, упражнявана от медиите. Хабермас разяснява каква може да бъде ролята им в публичното пространство. Той предлага един модел на поведение, който изисква сътрудничество без това да включва конформизма или съучастничеството. Властта на пресата не е конкурираща, нито алтернативна, а работи по-скоро за създаването на предпоставки за нормалното функциониране на другите власти. Пресата е силна със способността си да създава обществена публичност на гражданското общество. Хабермас поставя в основата на проблема за характера на властта на медиите две идеи –за дискурсния характер на демокрацията и за съвременното разбиране на народния суверинитет.
Дискурсното понятие за демокрация се опира на политическото мобилизиране и на продуктивната сила на комуникацията. Това гарантира, че конфликтите в обществото могат да се регулират рационално, в интерес на всички засегнати. Дискурсната етика за извеждане на прагматичните предпоставки за аргументиране изобщо. И това гарантира свързването “валидността на нормите с възможността за обосновано съгласие от страна на всеки евентуално засегнат, стига той да може да поеме ролята на участник в аргументацията. Изясняването на политическите въпроси, доколкото се засяга тяхното нормативно ядро, трябва да разчита на изграждането на публична аргументативна практика. Така, според Хабермас, правилото на мнозинството би могло да се разбира като аранжировка, която прави възможно съвместяването на необходимостта с дискурсното формиране на мнения. Решенията на мнозинството трябва да запазят вътрешната си връзка с аргументативната практика, от което да произлязат и да се предвидят по-нататъшни институционални мерки.
Според Юрген Хабермас нормативното съдържание на понятието демокрация не се изчерпва само с активностите на плоскостта на демократичната правова държава. Обществото следва да си подсигури механизъм за пропускливост за свободни движение на ценности, теми, аргументи в политическата комуникация. Обоснованото очакване на рационални резултати се основава по-скоро върху съчетаването на институционално-конституционното политическо формиране на волята със спонтанните неовластени потоци на една публичност, която е програмирана не за вземането на решения, а за откриване и проблематизиране, и в този смисъл е неорганизирана. Ако трябва да се намери реалистично приложение в обществото на идеята за народния суверенитет, тя трябва да се откъсне от прекалено конкретното тълкуване на въплъщаването й във физически налични, вземащи участие и определящи я членове на някакъв колектив. Процедурното схващане на народния суверенитет е като общност на условията, правещи възможни дискурсивния по форма процес на публична комуникация. Разпръсналият се народен суверенитет може да се осъществи в безсубектните, но пък претенциозни форми на комуникацията, които регламентират потока на формиране на мненията и волята. Комуникативно разводненият суверенитет получава значение в силата на публичните дискурси, които откриват теми с общосоциална диференцираност, коментират ценности, допринасят за решаването на проблеми.
Дискурсите, категоричен е Хабермас, не господстват. Те създават комуникативна власт, която не може да замести административната, а само да й повлияе, като придава или отнема легитимност. Никъде в света не е стопроцентово гарантирана политическата публичност и това придава огромно значение на медиите и респективно на медийния елит в съвременното свят. В политическата публичност, казва Хабермас, се кръстосват поне два процеса –комуникативно създаване на легитимна власт и манипулативно аранжиране посредством властта на медиите с цел да се предизвика лоялност, съгласие с разпоредбите на системата. Политически функциониращата публичност има нужда, изисква институционалните гаранции на правовата държава. Тя се опира на културните традиции и модели на социализиране, на политическа култура, на привикнало със свобода население.
Съдейки по така формулираните критерии нашето демократизиращо се общество се позовава само на институционално конституираните форми. Все още не се разчита на “неовластените потоци на информация”, дискурсното формиране на мнения…Избрани чрез демократична изборна процедура административно-бюрократичните власти у нас се държат недемократично.
В тази ситуация на власт, която не умее да води диалог, напълно естествено медиите и медийният елит влияят посредством механизмите на формиране на обществено мнение. На медиите предстои да доказват своята специфична незаменимост като култивират ценностите на гражданското общество в процеса на комуникация. Но не може да се очаква, че ще направят това извън политическия свят.