Медиите и властта, медийният елит и политическият елит у нас са като скачени съдове. Когато започнат сътресенията в държавата, те се прехвърлят в медиите. В четвъртата власт настъпва объркване, когато и останалите три власти са объркани.
Това, както посочва Елиезер Алфандари в книгата си “Медиите и властта”, очертава липса на национален модел за българските медии. За сметка на това се наблюдава редовно позоваване на външни медийни модели. При “вноса” на модели, подчертава Алфандари, се проследява предпочитание към етатистки и пренебрегване на граждански ориентирани модели. Приемаме твърдението на Елиезер Алфандари, че в България се прилага някакво подобие на политика по италиански образец, така както го е описал Паоло Манчини. По четирите представени белега моделът стои близо до българската ситуация:
1. Медиите се намират под силен държавен контрол, който е или пряк, както е в случая с държавното радио и телевизия, или косвен, както с различните случаи на субсидиране на пресата.
2. Значителна степен на партийна обвързаност на медиите
3. Значителна степен на интегрираност на журналистическата и политическата среда
4. Липса на действаща всеобща система за професионални и етични журналистически норми
Променената политическа и икономическа ситуация след 1997 година бавно и постепенно променя медийната картина. У нас, както и в останалите източноевропейски страни, всяка промяна в политическото статукво води до появата на нови икономически групировки, свързани с властта. Процесът на трансформация засяга и медиите. Следващите едно след друго събития са основание да се очаква ново разпределяне –продажбата на вестник “Новинар”, сделката за вестник “Стандарт”, скандалите между собствениците на финансовия ежедневник “Пари”, лицензирането на частната национална телевизия. Всички големи продажби на медии в България следват една схема –собствениците получават за тях пари в брой, а купувачът поема натрупаните до момента дългове. Така се осъществи сделката за Пресгрупа “168 часа”на WAZ през 1996 година. Собствениците на Мобилтел покриват дълговете на вестник “Стандарт”през 1999 година.
Инвестирането в медии у нас е рисково за малкия рекламен пазар. На медиите се гледа като средство за изграждане на имидж и оръжие срещу конкуренцията. Но има и такива, които тръгнаха с нагласа за забогатяване, а големият капитал у нас никога не е бил независим от политиката. Медиите се финансираха и заради пропагандните услуги на партиите. И колкото по-близо има избори, толкова по-голяма става нуждата за големите партии от влияние в обществото. Има наблюдатели, според които, видимото разместване на пластовете в медиите, особено сред елита, е първа фаза от подготовката за следващите парламентарни избори. Резултатът от изборите зависи от влиянието върху пресата, радиото и телевизията.
Управляващите имат най-добри възможности за контрол върху националните електронни медии –БНТ и БНР. Генералните директори на двете медии се назначават от формално независимия НСРТ/ по-късно СЕМ/. Тях ги крепи политическата им лоялност към властта. При пресата лостовете за влияние са по-ограничени, но ефективни. Има вестници, които получават финансиране от държавните ведомства и фирми под формата на реклама. Другият инструмент за оказване на влияние върху пресата е държавната печатница –ИПК “Родина”, чийто принципал е министерството на икономиката. Забавянето на приватизацията в държавната печатница създава съмнения, че властта не желае да се раздели с лоста за икономическо влияние върху финансово нестабилните вестници. Финансирането на голяма част от малките медии е неясно, колкото е неясно финансирането на партиите. Подкупни журналисти и главни редактори има, но за обществото опасността от мръсните пари в политиката е по- голяма, защото и самата отговорност на политиците е много по-голяма. Митът, че медиите са в основата на кризата с корупцията се тиражира от властта, за да бъде отклонено вниманието от същността на проблема –за корупцията в самата власт. Но под напора на медиите в последно време възможностите за корумпирано поведение се стесниха рязко. Често преди да бъде отпечатан някой критичен материал, се правеха опити да се затрудни излизането му.