Властовият елит, чрез контрола на медиите и с помощта на услужлива част от медийния елит прави опити да превърне медиите в най-мощния инструмент за демокрация и да формира желаната нагласа към властта. Ориентацията на политиката на българските властови елити към опиране на медиите и използването им е причинена от отсъствието на политически традиции, опит, култура и наличието на интелектуално безсилие на властта. Но идеята за диригентите на обществото не съдържа хомогенност. Има фигури, от които зависи, и които зависят. Вътре в самия медиен елит има възелчета, които представляват медийни фигури, чието поведение е по-често съобразено с властови съображения.
Обяснение можем да потърсим във факта, че хората (слушатели, зрители, читатели) непрекъснато гласуват, всеки ден за своята медиа, нещо, което нито един политик не може да каже за себе си. В последните 10 години няма политическа партия, която да има добра активна избирателна аудитория за целия този период.
Демокрацията има бъдеще, ако има успехи в настоящия момент. Мит е, че общественото и личното мнение са изцяло продукт на медиите. Модерните медии поставят човека в ситуация на плуралистично медийно въздействие, където той за едно и също събитие получава различни информации и различни гледни точки – властови, политически, публични, вътрешни, външни.
Насочването на елитите към монополизирането на властта се изразява в тенденция на контрол над медиите, в стремеж за налагане на партиен контрол над властовите структури, които не са им подвластни. Това поведение е израз на самоцел за оставане в политиката. Създават се дублиращи се структури, които изземват функциите на вече изградени структури. Такъв е случая със Съвета за национална сигурност към МС, който повтаря съществуващия Консултативен съвет при президента. В “Маси и власт” Елиас Канети отбелязва, че чрез новите структури достъпът до информация се стеснява и “тайната се превръща в сърцевината на властта”.
Ако за период от време се вгледаме в определен отрязък от медийната картина, ще видим, че елитите у нас представляват едно затворено от кастов тип малцинство, което се стреми да манипулира и по този начин осуетява реализирането на демократичната идея.
Политическите елити оказват голямо влияние върху икономиката като забавят процеса на раздържавяване, като поставят в стагнация частното производство и бизнеса посредством данъците, участват в управителни съвети на банки и предприятия. Войната на правителството с Мултигруп през 1997 година е пример за това как политическите елити искат да определят правилата в бизнеса. Корумпираните елити не управляват в името на обществото, а в името на партия и личния си интерес, пише Р. Арон в “Демокрация и тоталитаризъм”. В състава на елита министър бе придобил прякора “Мистър 10 %”.
Властовите елити показват постоянна насоченост към отъждествяване на партийните интереси с държавните. Правителството “Костов”реализира един български феномен, при който изпълнителната власт налага своята воля над законодателната власт. Същото правеше и Виденов. Изпълнителната власт се налага и над президентската като се опитва да и отнема от правомощията. Но причините не могат да се търсят само във властовите елити, а и в слабата опозиция и в неразвитото гражданско общество. Опозицията залага на популистката слава и не може да предложи действени и резултатни алтернативни модели за утвърждаване на демократичния ред във всички среди на обществения живот. Гражданската инициатива е все още слаба.
Рационалните критерии за оценка, които се основават на инструменталните ценности като компетентност, независимост, решителност, се заменят с морални критерии, които се опират на предаността и покорството. В своите действия повечето политици следват интересите на своите лидери. В повечето случаи представители на медийния елит биха направили компромис със самите себе си, но не и с интересите не медията, която представят.
Тенденцията при политическия елит се проявява и при първото за страната социално-психологическо изследване на идеалния и реалния ценностен образ на депутати, извършено от Ц. Лилов през 1997 година. Изследването е модификация на световно известния ценностен модел на Шварц, включващ 11 типа морални и инструментални ценности. В йерархичната структура на ценностите на българския политик “идеалните образци на поведение с морален оттенък” са на върхово и на средно ниво при реалните образци на политиката. Но получената висока степен на корелация 0,8 между ценностните ориентации на идеалния и реалния образ на депутата води до заключението, че “самооценката на политически ангажираните лица в парламента”съвпада в много голяма степен с идеалните им представи за политика. Моралните ценности доминират над инструменталните при отделния политик. Меркантилизмът и конформизмът в самите партии намира изява във външното властово пространство под формата на “ловко замаскирани…социално значими прояви на толерантност и справедливост, имащи за цел да прикрият психологическия дискомфорт или принципните несъгласия с партийните ориентации”. Анализът на Лилов доказва и стремеж към независимост в политическата реализация, която се намира между индивидуализма и конформизма. Примери за това са разпадането на БББ и публично демонстрираните разногласия в някои парламентарни групи.
Политическите елити се стремят към изява. И за тях се отнасят изводите, направени от Лаш за американските елити, които според него се чувстват у дома си само когато са в движение, en route към конференции на високо равнище. Техният поглед към света е туристически и в никакъв случай не е перспектива, която би поощрила страстна преданост към демокрацията.