Българската политика изтласква непрекъснато темата за хората от обществената дискусия. Тя по-скоро обслужва интереси на глобалната политика и не се интересува толкова много от собственото си политическо пространство, което е изолирано от всекидневните проблеми на хората.
Ценностните преориентации на политическите елити поставят важния за бъдещето на демократичното общество въпрос: действително ли елитите, които идват на власт в името на демократичната идея, имат нагласа да й служат и да правят всичко за утвърждаването й или демагогски използват това за други цели.
Същността на елита, неговата социално-политическа роля се преценява първо и най-вече по неговите функции и поведение, а след това по лицата и неговите характеристики. Обобщените резултати от социологическо изследване “Елитът и промените в България” на агенция “Витоша Рисърч” от октомври-ноември 1998 година показват, че сред елита доминират все още силни авторитарни нагласи. Около 60 % от интервюираните 427 представители на елита от различни групи считат категорично или с определени уговорки, че България има нужда от силен водач, който да въведе ред в страната. И други социологически и политически анализи показват, че в началото на всяка успешна модернизация е имало авторитарен тип управление или доминираща роля на определен политически елит.
Фигура 7: Съгласен ли сте с твърдението „Нуждаем се от силен водач,
който да въведе ред в България“
Бази: 1997 г. N = 421; 1998 г. N = 427;
Правителството “Костов” имаше в началото на управлението си големи шансове да се превърне в център, около който да се формира политическа класа от гледна точка на заявената политическа воля за осъществяване на реформите – действие, характерно за политическите класи. Елитът на тази оформяща се политическа класа се опитва да култивира чувство на смелост, на решителност да се поемат рискове. Успешният ход на твърдата решителност следва да се свързва с поощряване на различни форми на граждански контрол, които да бъдат постоянни, защото корупцията във властите се усеща от хората.
Според изследването “Елитът и промените в България” представителите на националния елит оценяват степента на разпространение на корупцията в българското общество като висока [табл.1]. Използването на обществени ресурси за лични нужди, злоупотребата със служебното положение и даването на подкупи с цел постигане на различни незаконни цели се определят като устойчиви корупционни практики. У представителите на елита се запазва устойчивата нагласа на одобрение на пазарната икономика като най-подходящ модел за страната.
Фигура 3: Кое от следните неща бихте подкрепили като най-подходящо за нашата страна?
Бази: 1997 г. N = 421; 1998 г. N = 427;
Слабо е нараснала политическата толерантност на елита. Все още продължават да съществуват радикални нагласи за целесъобразността от забраната на отделни политически партии
Фигура 6: Съгласен ли сте с твърдението „Някои политически партии трябва да бъдат забранени“
Бази: 1997 г. N = 421; 1998 г. N = 427;
Свободата на словото и независимостта на средствата за масово осведомяване се утвърждават като безусловна демократична ценност. Контролът върху “червената власт” от страна на правителството все по-категорично се отхвърля от 69,3 % от българския елит.
Фигура 8: Съгласен ли сте с твърдението „Правителството би трябвалода контролира дейноста на всички средства за масово осведомяване“
Бази: 1997 г. N = 421; 1998 г. N = 427;
Отделихме толкова внимание на българския политически елит, защото той по принцип залага фундамента на новите социално-икономически отношения, на новата плуралистична политическа координатна система. Защото преди 10 години медийният елит беше изключително политически. Политическият елит включваше и всеки главен редактор, дори всеки журналист. Поради тази причина журналистите бяха идеолози, манипулатори на управляващата политика. Първостепенна журналистическа цел бе не да се показват новините, а да се предава желаната информация, предварително създадена от политическия елит. Журналистите трябваше да служат на информацията, така че тя да стане по-лесна за възприемане от хората. По време на комунистическата система думата информиране бе заместена от думата формиране, защото журналистите трябваше да формират убеждения и позитивни нагласи към комунизма.
Още от началото на преструктурирането на обществото по пътя на демократичните преобразувания медиите заедно с журналистическия елит започнаха да придобиват особено значение. Информацията, освободена от институционални и (не)формални контролиращи я механизми стана ускорител на промяната. Медиите много повече направиха за българската демокрация, отколкото се явяваха неин продукт. И тъй като медиите са стожери на обществото, всички политически сили насочиха вниманието си към формирането на новия медиен елит.
Теоретиците на журналистиката поставят следните въпроси: на каква основа се формира медийния елит, с каква власт и с какви компетенции. Като се вземе предвид продължителния процес на създаване, утвърждаване и отхвърляне на демократичния журналистически елит в западните демокрации, се установява колко бързо се развива този процес у нас и в останалите посткомунистически държави.
Обща характеристика за всички източноевропейски страни е, че при своята трансформация медийният елит използва до голяма степен стария елит, който употребява все по-активно демократична реторика, но запазва своя обслужващ характер и сервилност към политическите структури. Поради тази причина големият проблем е как трансформацията на медийния елит да бъде поставена по подходящ начин на демократични основи. В противен случай комунистическите модели на обществената комуникация могат да продължават тайно да властват, прикрити зад реториката на демократичното общество.
Демократичните модели имат за цел да доставят до реципиента обективна информация, за да може той да формира собствено отношение и мнение, което от своя страна ще допринесе до повишаване на качеството на индивидуалния и колективния живот.
Внедреният комунистически медиен елит се измества като цяло хаотично и по индуктивен път се развива нов полицентричен модел. В зависимост от степента нa утвърждаване този начин е най-работещ при бизнес комуникацията, защото е свободен от наследството на миналото и в значителна степен използва модерните електронни медии. Появява се и нов вид обслужваща журналистика. Тези две страни на новия медиен модел са самоиздържащи се и носят печалба. Известните и наложили се медии се подпомагат от заинтересовани компании.
Проблем при трансформацията на медийния елит е т. нар. политическа журналистика, при която се поддържат партийните критерии и е трудно да се превключи от модела на аргумента на силата към модела на силата на аргумента. Най-големият проблем при създаване на медиен елит на всички посткомунистически държави е медиите да отхвърлят ролята на обслужващ политиците фактор и да се насочат към разследващата, активната обществена комуникация. За да отговорим на въпроса за формиране на представата за медийния елит трябва да видим мястото на медиите в обществената комуникационна система, какво е тяхното положение, превръщат ли се в реална сила за подобряване на обществения живот. За кратко време българските медии изминаха дълъг път от 1989 година досега. Появи се ново поколение журналисти. Паралелно се оформи тенденция на увеличение по жълтия стил на журналистиката, който извоюва да се съобщават непроверени факти и да се тиражират слухове, които не помагат обществото да разбере същността на проблема. В някои медии присъства и не особено висока чувствителност към въпроси, свързани толерантността, с човешките права.