Интервю с Емил Георгиев, адвокат на пресечната точка между правото и информационните технологии
Емилия Илиева: Бихте ли разяснили в какво се изразява Директивата за авторското право и единния цифров пазар и в частност широко оспорваните ѝ 13-ти и 15-ти член, които впоследствие бяха изменени и приети като член 15 и 17?
Емил Георгиев: Точно така, имаше разместване в крайната номерация.Директивата или предложението за Директива беше вследствие на доклад, който беше изготвен от германската евродепутатка Юлия Реда от групата на Зелените. Самата тя е от Пиратската партия в Германия, която не е участвала самостоятелно на избори, а е от листата на Зелените (това го казвам като разяснение).
На нея се падна да пише Доклад за състоянието на авторското право в единния цифров пазар и този доклад излезе с редица предложения за осъвременяване на авторското право. В него имаше съвсем разумни предложения като уеднаквяване на правния въпрос на т.нар. свобода на панорамата. Това е, когато снимаме неодушевени обекти, най-вече архитектурни обекти, сгради. В немалко държави трябва да се съобразят авторските права на архитектите. Учебникарският пример, който най-често се дава, е с Айфеловата кула. Правата на архитекта Айфел са погаснали отдавна. Самата Айфелова кула бива осветявана нощем по различни начини, върху осветяването на обекта също има авторскоправна защита, защото това е вид визуализация. Много е сходно с някакъв обект на изобразителното изкуство, макар че е по-преходно от една картина. Въпреки всичко, някой може да има права върху това. Париж е такъв специфичен град, посещаван от много туристи, които снимат, а след това снимките се появават включително и в сайтове с търговска насоченост. И се задават въпросите – могат ли да са там или не могат.
Учудващо в държавите членки на ЕС тази тема е много нееднозначна, нехармонизирана. Имаше предложение да се хармонизира и да се каже един път завинаги, че няма проблем да се снима. А и откъде да знае обикновеният човек/турист, дори този, който би желал да използва после снимката на сайта си с търговска насоченост, или по друг начин с търговска насоченост, кого точно да попита чии са правата. Означава, че на всеки обект трябва да пише тази сграда/постройка беше изградена по архитектурен план на архитект еди-кой-си и този архитект може да намерите еди-къде-си. И не всеки архитект има сайт или Туитър акаунт, Фейсбук или каквото и да е. Така или иначе е много сложно, ненужно усложнено и това като пример, е едно от разумните предложения на Юлия Реда.
За огромно съжаление, това не намери разрешение, а когато вече Комисията поде инициативата да пише Директивата, защото в ЕС така се случват нещата – инициативният монопол за законодателство на равнище ЕС е в ръцете на Европейската комисия. Тя може да прави предложения. И Комисията написа едно предложение. Още, докато предложението се пазеше в тайна се видя, че има няколко неща, които будят внимание. Това бяха точно тези чл. 11 и чл. 13в първоначалния им вид. След това те преминаха през много метаморфози и преработки, за да станат буквално нечетими, особено този новиятчл. 13 – тоест чл. 17. Човек като го прочете, изобщо не разбира за какво става въпрос, трябва да се чете много пъти и много внимателно и заедно с т.нар. съобразителна част на Директивата, за да се добие впечатление и представа.
Става ясно, че по отношение на чл. 11 има идея да се въведе едно ново сродно право, производно на авторското право, което да се отнася до така наречените дизели или снипети, които се получават, когато някаква публикация, която се намира онлайн, я линкнем в социална мрежа. Винаги има кратъкпредварителен преглед (preview), който се оформя и най-често се състои от снимка. Ако използваме такава в публикацията и някакъв минимален абстракт, заглавието се вижда най-често и след това виждаме минимален абстракт. Не знам дали Ви е направило впечатление, че преди известно време при такова линкване във Фейсбук или Туитър, се виждаше доста повече текст, поне едно изречение или две. Сега това отсъства. Фейсбук и Туитър са го свели само до заглавие. Зависи каква платформа се ползва, примерноWordpressима абстракт, който авторът може да определи, иначе автоматично взима първото изречение. Но като цяло тези платформи си коригираха практиката частично.
Идеята беше само върху тази част да се обосновава ново сродно право и съответните медийни издатели, които са собствениците на сайтовете, от чието име се пишат съответните статии. Те да разрешават използването на тези снипети или тийзъри, срещу заплащане – това беше чл. 11. Като тук се следва една практика, която на национално равнище в Германия и Испания е по-скоро неуспешна. Тя съществува, има я въведена в тези две държави членки на ЕС, както и в Белгия, доколкото знам, но не съм запознат в детайли.
Е.И.: Аз за Германия съм сигурна, защото видях, че и протестите там са най-осезаеми.
Е.Г.: Там e заради филтрите oбаче. Иначе това, което на немски те наричат – Leistungsschutzrecht, #LSR, търсейки по този начин, ще намерите много в социалните мрежи, особено в Туитър. Това там е действащо право от2013 година и е класически лобизъм от страна на големите медийни издатели като например издателствата катоBertelsmann и Gruner+Jahr GmbH и т.н. Това са издателствата, които стоят зад големите вестникарски групи в Германия, частично телевизии и радиостанции. Те смятат, че социалните мрежи живеят на техен гръб. Така го виждат и заявяват, че социалните медии не биха съществували, ако нямаше съдържание, особено журналистическо съдържание, което да се споделя там. Според тях е много нечестно как Фейсбук, Туитър,Google (защото Google имат една услуга GoogleNews, която може да се използва и човек да си проследява ключови думи и т.н.) и реално заради тези снипети и тийзъри, медийните издателисмятат, че хората само скринират. Минават отгоре и четат заглавието плюс останалите две, три изречения, които излизат. Изобщо не произвеждат клик, който да ги доведе до страницата, за да произведат импресия и да могат да се отчетат спрямо рекламодатели си. В такава степен биваха ограбвани от „лошите” социални мрежи и технологични компании.
Е.И.: А кога се заражда идеята тази рестрикция да обхване и мемето?
Е.Г.: Ще стигнем и до мемето, то е по-скоро при филтрите. Преди гласуването на този закон в Германия, Google написа едно отворено писмо до всички медийни издатели. Те имат организация за колективно управление на права, ние в България нямаме такава. Имаме Музикаутор,ПРОФОН, Филмаутор, но нямаме, все още не е създадена.Може да бъде създадена, разбира се, няма проблем, организация, която колективно да управлява правата на медийните издатели, например. В Германия има такава. Google се обърна, както към медиите поотделно, така и към тази тяхна колективна организация за управляване на права и им каза: „Вижте какво, или ми давате безплатна лицензия, за да продължавам да ви ползвам съдържанието както досега, или ви свалям от търсачката, тоест деиндексирам ви. Ние смятаме, че е по-добре да сте намираеми, searchable, през Google, отколкото да не сте, норешението е ваше.”
И тогава, естествено, защото това е Google, издателите клекнаха пред него и казаха: да, да, да, ще дадем безплатен лиценз, но на Google. Да не забравяме, че по този начин се получи следният, най-вероятно незабелязан дотогава ефект, че малките Гугълчета, доколкото е имало такива, тъй като Германия все пак е достатъчно голям пазар – 83 млн. население, за малките германски гугълчета – търсачки, агрегатори на съдържание, линкове – за тях нямаше такива изключения. Стига се дотам, че се приема едно законодателство, което помага на монополиста или квазимонополиста Google да бъде още по- голям монополист, тоест неговата пазарна сила нараства в по-голямо пазарно проявление и фактически страда малкият местен бизнес, който е национален, не е презокеански. Той бива ограничен и има проблеми.
Голяма идея ужким беше, че така се помага на малките медии и по този начин с тези плащания ще се поддържат медийния плурализъм и медийната независимост. Такива неща се говореха абсолютно несъстоятелно. Следващата по реда беше Испания, която като видя какво се случва в Германия, как Google надигра медиите, в испанския закон бе записано, че правоносителите (тоест медийните издатели) не могат да се откажат от правото си. Трябва да е срещу пари, да има някаква транзакция, сключване на договор, лицензия и т.н. и в резултат на товаGoogleсвали всички испански медии от Google news. Ликвидира Google News за Испания. И съответно там без търсачката, всички испански медии няма да се интегрират с някакво допълнително съдържание, извън линковете.Така или иначе испаноезичният свят е голям, медиите от Латинска Америка, от Съединените щати, които са на испански, те ще си бъдат както и досега.От което се замисляме накратко, че който и да печели, не са испанските медии. Има статистики, те могат да бъдат открити, как особено през първите месеци след оттеглянето на Google от испанския пазар, има много голям дроп в кликовете на испанските сайтове. Наистина много голям и мисля, че този дроп не е преодолян до момента. Неучастието в Google вреди. Нямам представа вече какви разговори са се водили на европейско равнище. Но очевидно някои такива лидери, комисари, включително нашата Мария Габриел смята, че е много добра политика да бъдат задължени търсачките и социалните мрежи по този начин. Поотделно националните държави не могат да се изправят срещу Google. Необходимо е законодателство, което да е за целия Европейски съюз и тук вече ще бъде хванат натясно Google, защото Европейският съюз е 515 млн. потребители. И така се стигна до финализирането на този чл. 11.
Сега има уговорки, че могат да се използватняколко думи, но колко – две ли, три ли, седем ли. Това вече са въпроси от компетенцията на юристите. И няма да има проблем, ако се постват линкове. Човек обаче, ако погледне структурата на един линк към статия, линкът много често пресъздава вече заглавието на статията. Заглавието на статията попада вече под този обхват на новото сродно право, така че кашата е много, много голяма. Аз смятам, че много колеги, действащи адвокати, се радват на това развитие, защото ще има работа за нас и за тях. Рядко досега Европейската комисия,Парламентът и Съветът впоследствие са създавали толкова голяма правна несигурност потолкова важен въпрос. Защото става дума, от една страна, за авторското право като част от правото на интелектуална собственост и от друга страна, за единния цифров пазар и дигиталното потребление на хората. Откакто има интернет, това потребление върви само напред и нагоре и няма спирачки, ще става все повече и само ще се уголемява. Това е по отношение на член 11.
В член 13 се доближаваме до меметата. Да кажем как е до влизането в сила на Директивата. Има една друга Директива и тя се казва Директива за електронната търговия. В България има закон за електронната търговия, който е в изпълнение, в национално транспониране на тази въпросна директива. Тя повелява следното: доставчици на хостинг услуга и тук хостинг трябва се разбира възможно най-широко, не просто хостинг – Host-ED, Superhosting, ICN, Sitegroundили както се казват българските хостинг доставчици, ами тук под хостинг доставчик се има предвид включително Фейсбук, Туиър или Гугъл, защото те хостват потребителско съдържание. Те дават възможност на своите потребители да качват, да споделят съдържание, поради което влизат в определението на хостиг доставчици. Хостинг доставчиците НЕ отговарят за дейстивята на своите потребители, доколкото не са надлежно уведомени, че някое потребителско действие е противоправно.
На практика Фейсбук не отговаря за това, че някой потребител на Фейсбук ще качи копие на нечия снимка, на известен фотограф, или ще качи снимка от някое съществуващо произведение, което има пълни авторски права. В момента, в който обаче правоносителят, т.е. носителят на правата върху въпростната снимка (може да е видео, музикално произведение, всякакъв вид) в момента, в който се свърже и информира Фейсбук, че един потребител X/Y е качил съдържание негова собственост без негово позволение, в този момент Фейсбук или въпросният хостинг доставчик трябва да предприемат действие. Трябва да свалят съдържанието или да се направи така, че да е невидимо от останалите хора. Ако не направят нищо, тогава става съотговорни наред с конкретния потребител, който е качил съдържанието. Това е статуквото към момента.
Тази нова Директива в частта за чл. 13 променя коренно парадигмата относно доставчиците на услуга за споделяне на съдържание и техните потребители. Едно много странно наименование е подбрано, но човек като си помисли, това са точно социалните мрежи – най-вече Фейсбук, Туитър в някаква степен, YouTube,Instagram, WhatsApp,Google може би, макар че социалната мрежа на Google умря, тя не е вече на дневен ред, но може би ще има друга услуга. Тези доставчици са длъжни априорно да сключат лицензионни договори с правоносители за всякакви обекти на авторското право – за музикални, литературни, за изобразителното изкуство, всичко възможно. Не е изяснено точно с кого ще ги сключват, как, в какви срокове. И освен, че трябва да сключат такива договори, трябвада предвидят някакво заплащане, отчисляване от техните приходи, най-вече от реклама. Наред с това трябва да внедрят филтриращи разпознавателни механизми.
Вие искате да качите някаква снимка, някакво меме, тук вече ще направим връзка с меметата, и използватеснимка, която е по мотив от филм, снимка на политик, каквото се сетите, тя винаги има своя автор и някой я е направил. Така вие тръгвате да качвата мемето и в процеса на качване, Фейсбук трябва да се сканира това съдържание, най-общо казано. Tрябва да се види попада ли някъде то в базата данни, която Фейсбук трябва да изгради. И в този момент Фейсбук трябва да разпознае чие е съдържанието и разпознавайки чие е кой е правоносителят и има ли сключен договор с този правоносител. Следва проверка. При наличие на договор следва отчисляване при всяко качване, например 0,3 цента. След този cheking Фейсбук позволява ъплоуда на произведението.
Е.И.: Тоест самият потребител не е длъжен да плаща?
Е.Г.: Не, все още не.
Е.И.: Но е предвидено да се случи?
Е.Г.: Знаем ли? Фейсбук в един момент може да каже не можем само ние да понасяме финансовата тежест. Може би ще трябва да има някакъв премиум акаунт за определени хора и някои, които няма да са премиум, но ще имат право да качват на ден три неща, а не колкото решат. Всичко това е възможно и е в рамките на представимото.Тогава този филтриращ механизъм на разпознаване ще служи, както да разпознае какво качвате вие, така и да определи кой правоносител ще получи съответната сума. Това повелява Директивата в момента – трябва да сключите договор и трябва да имате технически средства, с които да гарантирате спазването на тези договори.
Е.И.: Това е след промяната?
Е.Г.: Да, по настоящем. В такива случаи, ако не успеете да сключите договор, защото може да има ситуация, в която да не може да се договори с абсолютно всички правоносители на този свят, това е напълно нормално и e отчетено от законотворците в Брюксел. Тогава обаче трябва да имате технически механизъм, който да гарантира, че във вашите платформи няма да се качва неуредено съдържание, т.е. връщаме се отново на тези филтриращи механизми. Тогава вие като потребител тръгвате пак да качвате някакво меме, може би клипче, нещо от този порядък, филтриращият механизъм трябва да познае това съдържание с уредени права ли е или не. И ако установи, че е с неуредени права, трябва да ви блокира качването.
Е.И.: Например ако съм малка медия, която качва…
Е.Г.: Ами не само малка медия, може и физическо лице, частен потребител. Няма никакво значение тук. Щом не е уредено качването на това съдържание или Фейсбук няма нужния договор, Фейсбук ще трябва да го блокира. При досегашното положение спорът се водеше около това дали едно съдържание, което е качено неправомерно, примерно в нарушение на правото, дали, кога и в какъв срок то да бъде свалено от платформата, в бъдеще спорът ще се води дали нещо изобщо ще може да види бял свят, дали изобщо ще може да бъде публикувано. Откъдето идват и всичките притеснения, че едни подобни филтриращи механизми, могат да се ползват и за упражняване на цензура. Защото те, както технически могат да бъдат настроени да проверяват дали зададеното съдържание има сключени лицензионни споразумения, така много лесно могат да бъдат преформатирани в някакви проверители според ключови думи и да блокират съдържание, което е критично в политически смисъл. Ето сега например са много популярни бунтовете в Хонконг, които са свързани с политически искания. И там се показва как изградената в Китай и Хонконг онлайн инфраструктура фактически помага на властта. Или може да се злоупотреби, за да се противодейства на протестиращи, които имат съвсем легитимни искания.
Е.И.: Това напомня на филтриращите механизми на Фейсбук, които разпознават и отчитат изображения с лика на Адолф Хитлер или с елементи като свастики. Такъв тип съдържание веднага става причина за изтриване на поста/публикацията и блокиране на абоната за определен период от време. Интересно е обаче защо тази практика не важи на пример за образа на Сталин.
Е.Г.: Абсолюто съм съгласен. Това само идва, за да ни покаже колко несъвършенни са техническите решения, все още са несъвършенни, а твърдението е, че те ще останат такива за много дълъг период, защото не е толкова лесно да се постигне. И как въпросът едно нещо да се появи, или да не се появи на бял свят се решава от някакъв алгоритъм, от нещо неперсонифицирано, неодушевено. И как такива грешки, които в момента са по-скоро досадно изключение, в бъдеще най-вероятно ще бъдат правило.
Е.И.: А започват ли да работят тези филтри или се доизяснява принципът?
Е.Г.: Филтри има и в момента, но при Фейсбук специално те са насочени по-скоро с оглед спазването на тези CommunityGuidelines, най-вече в частта език на омраза, ключови думи като етнически малцинства, расови малцинства, сексуални малцинства и т.н. Ако някой пише постове по този въпрос, това се разпознава най-често автоматично, след което се трият постовете или се налага забрана – наказание, според което за определен срок потребителят да не може да е с достъпен акаунт. В моя Фейсбук балон се случва често. Виждам, че разни хора са наказани и много се възмущават от това. Ако се върнем на чл. 13 в новия му вид, там също има много подусловности, изпълнението в национално право ще бъде трудно, а прилагането му от съдилищата вярвам, че ще бъде още по-трудно. Такаотново ще имаме много повече правна несигурност, отколкото ясно разписани законови хипотези.
Сега, когато трябва конкретно да говорим за меметата, много често меметата са продукт на т.нар. свободно използване. Значи ние в нашия закон за авторското право и сродните му права имаме хипотезата на свободно използване на съдържание. Какво означава свободно използване, означава, че потребител при наличието на конкретни съпоставки, може да използва дадено съдържание – против волята на правоносителя. Не само, че не му е нужно предварителното разрешение на правоносителя, но дори правоносителят позовавайки се на това, че е правоносител, да не може да блокира свободното използване. В Съединените щати Така се нарича при нас, в Съединените щати това е доктрината FairUse, като можем да кажем с ръка на сърце, че в САЩ FairUse е по-либерална, повече може да се постигнечрез нея, отколкото с правото на свободно ползване у нас в България.
Класическите проявления на свободното ползване са цитатите. Всеки е свободен да цитира от едно произведение, разбира се, когато го прави за някаква цел. Дори да не се прави с цел и дори да постна един цитат във Фейсбук от нечие произведение, все още не нарушавам правата на автора, тъй като обикновено произведенията на въпросните автори са доста по мащабни, отколкото един цитат.
Е.И.: Не съм много сигурна, но ми се върти в съзнанието, че могат да се използва дори за звукови файлове до 30 секунди.
Е.Г.: Не, не. Това категорично не е така. Първо, не го пише в закона, второ – може да представлява някаква практика някъде, може да има съдебна практика в някаква държава, която да приема, че до 30 секунди е добре, но като цяло не е bulletproof, не е нещо, на което да се осланяте. Допустимостта на свободното използване според нашия закон е следната –свободното използване на произведение е допустимо и сега. Три са хипотезите: само в случаите, посочени в закона (тоест трябва да има нещо в закона изрично посочено, което ни казва, че имаме право, значи правото да цитираме е един от случаите), при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението – авторът е решил, че няма да дава достъп. С един цитат от произведението не се пречи на неговото разпореждане. Разбира се, някой може да каже, че има поредица от цитати, но тогава,не може да се позовава само на цитиране, очевидно е, чесеправи повече от цитиране. И третата хипотеза е: по този начин не се увреждат законовите интереси на носителя на авторското право. Тоест не цитирам така, че да лиша автора от правото да си продава книгата, ако е книга, или съответно да си разпространява музикалното произведение.
По отношение на дължината на цитата, имам един любим пример, защото преподавам като хоноруван преподавател в УНСС точно право на интелектуална собственост. Значи това, което със сигурност не става е да кажем – И както казва Иван Вазов в своя класически роман „Под Игото“, двуеточие, долна кавичка, copy-paste на цялото Под-иго, горна кавичка. Това не би било допустимо цитиране. Но имайки предвид, че „Под Игото“ е роман от няколко стотин страници, ако ние му правим някаква критика, анализ, ако сравняваме „Под Игото“ с нечие друго произведение и т.н., най-нормалното на света е от време на време да ползваме някакви цитати – по един ред, по два реда, ако се налага. И в цялост , ако използваните от нас страници са две или три, на фона на 300 страници цял роман е нищо.
Нито лишаваме автора от възможността сам да си продава и разпространява, нито му ограничаваме нормалното използване, правим и нещо, което изрично е посочено в закона. При меметата много често е така. Въпросът е мемета за какво точно могат да се използват. Не точно за цитат или референция, според мен, но ние имаме други хипотези в закона, които са хипотези за свободно ползване. Пример – много интересна ми се струва хипотезата – „Използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника, името на автора, освен ако това е невъзможно“. Между другото това са членове 23 и 24 от нашия закон за авторското право и сродните му права. Цитатите или меметата, когато използваме части от някое визулано произведение, това също би било цитат. Цитатът не е само от литературно произведение, може да бъде и от музикално произведение, кратка част, която да бъде вписана.
Е.И.: А те не могат ли да бъдат възприемани като форма на ремикс, тъй като ти използваш изображение, което подлежи на някакви авторски права, но то вече се видоизменя.
Е.Г.: Да, но, за да го обработим или преработим, ни трябва разрешението на автора.Тук се задава въпросът мога ли да променям или изменям за целите като цитирам, за да направя нещо. При нас не е истински уредено, не е правно издържано използването на мемета. Аз не съм чул някой правоносител да се е оплакал или да е водил дело. И смятам, че това не се прави от някакви репутационни съображения, но вярвам, че много често биха имали основание.
Е.И.: Тоест не смятате, че тези законови промени биха могли да доведат до гибелта на мемето като комуникационна форма?
Е.Г.:Категорично не го вярвам. Можем да кажем, че това беше една от опорките на противниците на директивата, че ще пострадада меме културата. Тук причината беше не, че самата директива изрично забранява меметата, това не е така, но тези автоматизирани филтриращи механизми няма да могат да разпознаят кога е на лице свободно използване и кога не е на лице. Причината за това е, че тази преценка е изцяло правна преценка, такава преценка може да направи дори не всеки юрист, а юрист, който е специалист в тази област. Тези софтуерни механизми, колкото и да бъдат тренирани, защото изкуственият интелект може да се тренира, не знам какво време ще им отнеме, но доста време ще им отнеме докато почнат да отсяват кое е свободно използване и кое не. Тоест огромна е вероятността да допуснат грешката или за по-сигурно да са програмирани така, че да водят до свръхблокиране, т.нар. overblocking.
Това е опасението и заради това се появи тази нека да я нарека опорка – да, сега ни забраниха и меметата, вече няма вече да ги ползваме, което на мен ми се струва реалистично да се случи. Очаквам да има и такива проблеми, но говорейки за допустимостта на меметата и към момента, трябва да кажем, че те и в момента не са много уредени. Когато става дума за някаква критика – политическа или за пародия, то по-скоро имаме добри шансове да обосновем използването на нечие чуждо произведение, несъобразявайки се авторското право. В нашия закон пародията не е изрично упомената като форма на свободното използване.
Е.И.: А не би ли трябвало?
Е.Г.:Би трябвало, според мен. Имаме едно много интересно решение на Върховния касационен съд от 2017 година, специално с приемането на пародията, защотоима голям принос за развитието на правото. Там Съдът казва, че пародията е подформа на критиката, както гротеската и другите средства. Така че, за да пародираш някого, можеш свободно да използваш чуждо съдържание. Разбира се, в тези граници, които ти поставя закона. В закона трябва трябва да присъства, че не трябва да уврежда интересите на правоносителя и не трябва да пречи на нормалното използване. Колеги, юристи, протестираха, че ВКС дописва закона. Истината е, че България е могла, при приемането на една друга Директива – Директива 29 от 2001 година за Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество – Info SocietyDirective 2001/29. Там страната ни е могла да посочи пародията изрично в закона като форма на свободно използване. Не е направено и не е ясно защо. Аз гледах мотивите към тогавашното законодателно изменение, никъде не се споменава пародията. Очевидно просто е пропуснато. Това при нас се случва реално още преди да влезем в ЕС, там ние наваксваме с тази хармонизация на право в процеса на преговори с ЕС.
Е.И.: А според Вашето лично мнение, тази Директива за авторското право и единния цифров пазар, необходима регулация ли е?
Е.Г.:Не. В този вид, конкретно за член 11 и 13 не беше необходимо. Вярно е, че правоносителите и правоносителските организации вадят едни статистики какви нарушения се случват, как не получават пари и т.н., но също така е вярно, че животът е динамична среда, правото също е нещо динамично, защото ако правото не беше динамично, ние все още щяхме да сме на 10-те Божи заповеди. Ние нямаше да сме еволюирали много оттогава и е нормално правото да следва обществените отношения, каквито съществуват. Факт е, че откакто имаме по-добра свързаност, интернет като преносна среда, нашият живот, нашите обществени отношения също така се измениха. Ние влязохме в тази култура на споделяне на информация и информация се споделя по много начини – с написан текст, използвайки screenshot текст, с меме, с видео пародийно и т.н. Това всичко присъства като част от нашия живот.
Според мен усилията трябваше да бъдат насочени в друга посока, защото пък е вярно и че авторите трябва да получават някакво справедливо възнаграждение за положения от тях труд, защото ако това не е така, те просто няма да бъдат мотивирани да създават. И в един момент като цяло ние ще имаме спад в качеството и на книги, и на филми, и на музика. Винаги ще има такива, които ще бъда абсолютно алтруистично настроени, които ще казват: изобщо не ме интересува, важното е да ме споделят, да ме лайкват, но те са малцинство. Факт е, че в информационното общество, в което живеем, все по-важни стават тези дигитални взаимоотношения и създаването на съдържание и съдбата на това съдържание онлайн. Самата структура на водещите световни икономики върви много повече в създаване на съдържание и в интелектуална собственост.
Да вземем САЩ, да вземем дела на това, което произвежда Холивуд и цялата тази развлекателна индустрия и да го съпоставим с някой друг дял от икономиката – стоманодобив, например. Разликата е от земята до небето. Аз не казвам, че едното е по-важно от другото, но просто има тенденция и е нормално тези права да бъдат зачитани. Според мен обаче, трябва да се обмисли някаква пропорционалност. Не е пропорционално това да става за сметка на ограничаването на достъпа до информация, т.е. нарушаване на информационния поток, поставянето на изкуствени прегради. И още повече, не бива да става със средства, които са на една или на половин крачка от прилагането на цензура. Това според мен не е съразмерно като цена, която трябва да платим.
Е.И.: Имаме ли нужда от някакъв друг тип регулация, която да е насочена към меме комуникацията, нещо, което не е заложено в закона, а е трябвало да присъства?
Е.Г.:Трудно ми е да сведа всичко до един съвсем конкретен пример, защото законите и директивите се пишат така, че да обхванат много повече от само един конкретен случай. Това върху какво можеше да се акцентира, например създаването на вседостъпни бази данни, така че човек много бързо да установи чие произведение е използвано. Примерно харесваме си дадена снимка за ползване, но не знаем чия е, това много често е голям проблем. И ако ние имаме бърз начин да установим чия е снимката, можем да се свържем с този въпросен правоносител и ако му кажем, че я използваме за студентски проект, за нещо от този порядък. Това според мен е въпрос, върху който трябва да се мисли, защото за да си уредя аз правоотношенията с правоносителя, на първо място трябва да знам кой е. Или най-малкото, да очаквам, че ако видя снимка в нечийInstagram акаунт, тя да е от този Instagramакаунт. Автор на тази снимка да е лицето, което притежава и оперира акаунта.
Е.И.: Докаква степен смятате, че мемето навлиза в политическата и бизнес комуникация?
Е.Г.:За бизнес комуникацията ми е трудно да кажа, но за политическата от много отдавна е навлязло. Даже смятам, че е трудно да си представим политическа комуникация без мемета, защото мемето не винаги е носител на пародийност, сатира. Мемето може да се използва и като критика, да изразиш политическа критика спрямо свой политически опонент.
Е.И.: Значи самият Вие потребявате и следите мемета?
Е.Г.: Да, определено. Правят ми впечатления. Сам съм си правилпо някой път, нали има няколко сайтове генератори, така че когато не съм имал някакви особени претенции как ще изглежда на външен вид, съм ги използвал. Когато съм целял по-специфичен ефект, тогава съм се обърщал към специалисти, за да са още по-готини, да хващат окото. На мен ми прави впечатление, че всякакво такова визуално съдържание, специално във Фейсбук, генерира много повече интеракции (лайкове, шервания), отколкото просто написан текст.
Е.И.: Смятате ли, че мемета могат да имат и „тъмна страна“ и да бъдат използвани като обществено опасен инструмент?
Е.Г.: О, със сигурност. Зависи кои са думите, които присъстват. Едно меме може да бъде източник на обида, може да бъде източник на клевета, ако примерно се използват изрази, за които оценката на обществото е еднозначна, че те са опозоряващи, уронващи добро име и престиж и т.н. Биха били обида, ако преписват престъпление, което не се е случило, или твърдят неверни и едновременно с това опозоряващи факти.
.Е.И.: А какви са Вашите прогнози за развитието на мемето като комуникационна форма?
Е.Г.:Аз смятам, че видимо има бъдеще. Чисто технологично платформите, които ползваме ни дават много повече възможности, включително и себе си да анализираме. С всички тези филтри с котешки ушенца, мустачки и т.н. Попаднах на една такава информация, на която много се смях. Показва снимки, скрийншотове от някаква правителствена конференция на пакистански политици, които правят лайф пресконференция, излъчваща се на живо във Фейсбук. Обаче дали този, който управлява телефона, от който се снима, нещо е объркал, дали дефолт сетинг е останал –всичките, които се виждаха на снимките бяха с котешки ушенца, котешки филтри. А самите хора очевидно не го виждат. Те нещо обсъждат, говорят, някакви решения са взимат и са съвсем сериозни, но отстрани хората, които ги гледат се заливат от смях. Човек сам се превръща в меме, защото ако това е някой известен политик, защото пакистанските не ги знаем, но да си представим, че това е около нас – президент, премиер, председател на Народното събрание, това щеше да стане невероятно.