Обществената промяна към един отворен модел на обществото в смисъл на класическите демократични принципи, които в една или друга степен трябва да се реализират у нас, поставя важни проблеми пред определянето на ролята на четвъртата власт и медийния елит. Какъв ще бъде този информационен посредник, който притежава действителната власт над информационния канал за предаване на социалната информация? И какви са характеристиките на четвъртата власт?
Всички изследвания на четвъртата власт сочат, че тя като социална реалност има изключително динамична природа. Разкриват се все по-нови технологични и организационни възможности тя да се реализира. Европейската обсерватория по аудиовизия /ЕАО/ в Страсбург изготви през 1995 година нов статистически въпросник, свързан с типологията, структурата и финансирането на аудиовизулните програми. Крайната цел е да се уеднаквят критериите за оценка на дейностите в аудиовизията.
България няма информационни банки за медийния пазар, няма ефективен регулаторен механизъм в тази област, няма дори елементарен справочник за българските медии –пише Светлана Божилова в “Европейските измерения на българската аудиовизулна политика”. –В: Българско медиазнание. С., 1996, стр.148.
И отново се връщаме към една спомената вече концепция за властта, тази на Джон Гълбрайт, който посочва най-точната мярка в разбирането за четвъртата власт. За него това е реална власт, но не сама за себе си, а именно като власт на един от основните източници на властта-организацията. Както и трите институционализирани форми на власт, така и четвъртата не е абсолютна или не е субект на цялото властно отношение. Ето защо тази власт не трябва да се надценява. Според Гълбрайт властта в съвременното общество все повече е власт над мисленето на хората, власт, осъществяваща се като условна, подготвяна от социалните организации, владеещи внушенията над общественото съзнание. Властта на печата, радиото и телевизията черпи сили от организацията. Нейният основен инструмент за принуда е убеждението, социалното внушение, казва Гълбрайт, като подчертава, че никой не би трябвало да подценява властта на средствата за масова информация. В създадената от тях организация и в упражняваното от тях идейно въздействие се съчетават големият източник и големият съвременен инструмент за власт. Така тезата за четвъртата власт се явява едно опосредствано от организацията и институцията информационно посредничество и въздействие, където субектът на властта е посредникът, институцията, реализираща крайното влияние в комуникационната верига. Една от нейните характеристики е “социалният статус на професионалния комуникатор”, защото субектът като професионален комуникатор е главният информационен посредник, този, който осъществява четвъртата власт.
В социология на журналистиката проблемът за информационният посредник е развит от Тодор Петев, който задава въпроса за характеристиките на новите информационни елементи. “Парадоксално е, че тъкмо при първите стъпки към изграждането на гражданското общество възниква въпросът за елита в масовите комуникации. Отговорът изглежда прост: всяка възникваща власт се стреми към публично легитимиране, а в случая това, въпреки забавените законодателни решения, бързо и ефикасно може да се извърши с придаването на необходимия статус на популярни лица и гласове от творческата гилдия на журналистите”. Според тезата на Тодор Петев за новия медиаелит основните направления на една аналитична концепция за изучаване на елита в областта на масмедиите би трябвало да обхване няколко социално-професионални измерения на старите, на новите и издаващите се национални медиаелити.
В първото измерение той включва известните журналисти, елитните редакции и екипи и елитните групировки, във второто собствениците, мениджърите и експертите и в третото измерение на проблема смята, че са елитите според социалното пространство на действително влияние, а именно: локални, национални и наднационални. Не бива да забравяме един много важен критерий, изтъкван от мнозина медийни експерти -масивното влияние върху съзнанието на хората. Към четвъртата власт мнозина автори и участници в професионалната среда причисляват силните институции, представляващи масовокомуникационния процес. От теорията на социалните стратегии е известно, че всяка обособена част от обществото въздейства със свои цели и свое поведение върху него. В този смисъл поведението в една или друга степен е поведение на обществената власт. Самият стремеж на журналистите да се придържат към своята собствена професия вече е достатъчен израз на самочувствието им като обособено социално тяло със собствени интереси и цели.
Друг акцент в разбирането за понятието четвърта власт е нарастващата обвързаност на представляващите я институции с икономическото състояние и развитието на обществото. В много страни по света средствата за масова комуникация са непосредствено свързани с информационната структура на обществото и представляват значителен дял от световната икономика. Ако прибавим към това, че информационната техника е сред най-авангардните области на съвременните технологии, лесно е да разберем защо и в масовите комуникации нараства самочувствието за власт над останалите области на обществения живот. Засилената роля на журналистиката в гражданското и в демократичното общество е най-непосредствен израз на това самочувствие, защото именно в съпоставянето й с другите три власти на демократичната държава бе консолидирано обичайното схващане за четвъртата власт. Самото сравнение с останалите власти говори за нарастналото самочувствие на журналистическия бранш в живота на съвременния социум.