Кой, как и по какви критерии обозначава избраници в журналистическата гилдия ?
/11 стандартизирани интервюта на журналисти от 7 медии, лично записани от авторката на изследването/
Трудностите и проблемите, които изникват всеки път, особено при избора на ръководители на националните електронни медии, са свидетелство, че в България липсват ясни критерии в тази насока. И това стана ясно още преди десет години, още в самота начало на прехода. Първите ръководители на електронните медии бяха преди всичко политически консенсусни фигури. Техният избор, както и начертаните стратегии, идваха не от самата гилдия, а отвън и се вписваха в логиката на формирането на самата политика/ не случайно някои от тях като Асен Агов или Клара Маринова/ скоро преминаха на друго поприще, доколкото лица от журналистическата гилдия трябваше да дадат лице на все липсващата политическа класа.
Периодът 1994-1996 година е обаче далеч по-интересен за еманципацията на самата журналистическа гилдия от политиката, на практика с някои политически уволнения, предприети от правителството на Виденов в БНР, както и със създаването на “Свободно слово”. За съжаление, тези процеси спряха дотук, защото след падането на Виденов и заличаването на драстичната цензура, дейността на “Свободно слово”бе на практика преустановена. И в момента ние сме в един своеобразен трети етап, в който журналистическите сдружения са изцяло пасивни и то най-вече при излъчването на свои представители на позиции в обществения живот /СБЖ е мудно-казионен, а “Свободно слово”е прекратило дейността си/.
С други думи в момента се наблюдава следното –в журналистическата гилдия липсват критерии и механизми за влияние и контрол над обществените медии и тази роля отново е поверена на политиците. А те, от своя страна –дали поради прекомерна заетост или поради нежелание за вникване в медийните проблеми- най-често оставят нещата на автопилот или вземат случайни или прибързани решения.
Тони Николов, журналист
в.“Демокрация”
За съжаление, професионализмът и доверието на аудиторията /читатели, слушатели или зрители/, все още не са основните критерии за номиниране на избраници в журналистическата гилдия. Повече от 10 години българското общество се стреми към демократизация, но и става свидетел на рецидиви от тоталитарното минало. Тогава журналистическият елит беше избиран, назначаван и оторизиран от единствената партия-държава. Нелоялността към режима се санкционираше жестоко. За 10 години този модел, макар и шумно отричан, се мултиплицира на българска почва. Журналистическият елит продължава да гравитира към определени политически или икономически елити. Лоялността към тях дава карт-бланш за кариера на журналиста. Контактите с определени лобита гарантират назначения в медиите и достъпа до ръководните постове, до първите страници и до ефира в прайм-тайма на електронните медии. Държавните медии, макар и заявили желание да станат обществени, все още са далеч от тази своя амбиция. Няма /а и никой не възнамерява да подготви/, механизъм по който да излъчва журналистически елит. Класически пример за това е честата смяна на генералните директори на БНТ и БНР през последните 10 години. Със смяната на политическата власт следваше автоматична подмяна и на шефовете на двете държавни медии. Това водеше и до тотална подмяна на целите ръководни екипи и до излъчването на нови “медийни звезди”. Тази практика /промяна на политическата конюнктура –промяна на ръководството/ се прояви и в частните електронни медии, а често се проявява и в пресата. Никой обаче не си даде труда да направи професионално проучване на рейтинга на журналистите, за да отчете степента на обществено доверие, с което се ползват те. Социологическите агенции често са впрягани от медийните босове, да отчетат рейтинг, който да привлече рекламодателите, а не силен журналистически екип. Друг, не по-малко порочен начин за номиниране на елити са т. нар. в гилдията “приятелски кръгове”, формално обособени от състуденти, съученици или просто от “сътрапезници”. Много малък, да не кажа никакъв, е шансът да получиш работа въз основа на журналистическите си качества, които си готов да докажеш в практиката, или предоставайки на потенциалния работодател свои материали. Критериите за посочване на избраници в гилдията все още са повече от субективни. Читателите, слушателите или зрителите, за които, в крайна сметка е предназначен труда на журналистите нямат думата.
Спасиана Кирилова,
радио “Тангра”, Дарик радио, БНР –програма “Хоризонт”, НТВ, експерт в НСРТ
В България, според мене, все още понятието “журналистическа гилдия” не е получило своето съдържание, каквото има в много западните демокрации. Липсват единни етични и професионални норми, валидни за всички журналисти в страната, независимо от медиата, за която работят. Липсва и сериозен професионален орган, който да преценява отделните казуси.
За съжаление, “избраниците” сред журналистите най-често не са избраници на публиката, а са набедени за звезди по различни, неясни критерии. Често за изявени се приемат журналисти, които често гостуват в различни жълти предавания и рубрики, присъстват редовно на коктейли и изобщо се набиват в общественото внимание с паражурналистически способи. Безспорно, има колеги, които са си извоювали име пряко чрез работата си –най-често по обществено значими теми, а не с кабинетни репортажи от етажите на властта.
До голяма степен днес избраниците на гилдията се сочат от един избран елит от самата гилдия, който постоянно се “самозадоволява”.
Петър Галев,
Директор “Новини”,БНР –Програма “Хоризонт”
Критериите, според които се подбират специалисти за българските медии, се свеждат в крайна сметка до единствения ясно дефиниран критерий в нашето общество –“връзки” в или с дадена иниституция, които лансират кандидата с или без образование, умения, практика, талант. Като “връзки”може да се разбира и принадлежността към някаква малцинствена група /независимо от признака, по който се явява малцинство/. За съжаление в повечето случаи този критерий не се явява като един от основните критерии или допълнителен критерий за професионални реализация, а задължително условие. Не може да се отрече обаче, че в България има медии, които използват критерия “връзки” за изграждане и запълване на кадровата си структура, но в процеса на оценяване на работата прилагат критерии като умения, талант и образование.
Що се отнася до критериите, според които се обозначават избраниците на журналистическата гилдия, се забелязва известно разнообразие. Избраниците се явяват определени медии и съответно представляващите ги журналисти, т.е. избраници на гилдията по признак медиа /след медиите избраници са БНТ, БНР, Дарик, Нова телевизия, ВАЦ-овите издания, в. “Капитал”/. Независимо от професионалните качества журналистът се превръща в избраник в момента, в който получава журналистическа карта от въпросната медиа.
В избраник може да се превърне журналист с определена политическа, икономическа и социална принадлежност или пристрастие. Обикновено тази принадлежност или пристрастие служи за влизане и установяване в медии –избраници /показателен пример –Явор Дачков/. Рядко журналистът става избраник в гилдията и на гилдията сам по себе си.
Надежда Димитрова,
журналист радио “Тангра”, БНТ “Преди новините”