Трудно се прави обобщение за българските медии и българската журналистика, защото има различни почерци на журналистическо представяне на живота, различни ракурси, много добри примери за добра журналистика и точно обратното. Всичко това е резултат от социалната промяна, от преобръщането на обществените ценности и налагането на нов тип гражданско общуване и промяна към обществен модел, който трябва да замести провалилия се комунистически модел. Пълното отваряне на българското общество не е постигнато. Но изследването на основните ценности, манталитети и тяхната способност за диференциране по отношение на обществото показва, че особена роля играят медиите. Те са посредниците на поведенческа мода. Основната им задача е да съобщят или не определен проблем, т.е. да определят параметрите на познаваемост на ежедневието на индивида. Това ги превръща в източник на нов тип власт. Тази власт не е задължаваща, не е санкционираща, а убеждаваща. По тази причина медиите са търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото. В затворено общество като комунистическото медиите бяха използвани за пропаганда на официалния властови авторитет без да имат право да коригират изпълнението или неизпълнението на властови или социални инициативи. В отварящото посткомунистическо общество за първи път медиите заеха мястото си на истински посредник между инициативите на властовите авторитети (най-често държавата) и реакциите на обществото. В ролята си на посредници те осигуряват двустранен информационен поток – от обществото към институциите на властта и обратно. Медиите вече сами търсят проблемите, а не очакват те да се появят, не очакват политиците да ги формулират.
В условията на конкурентна информационна среда се появява необходимостта не просто от повече, а от алтернативно знание за ежедневието. Тази функция на медийното пространство отнема на общественото съзнание всякакви табута и забранени теми. Стига се до крайни форми – търсене на моментната сензация. Всяка сензация, по силата на това че е изненада, увеличава познавателния кръгозор на индивида и увеличава неговите очаквания за неочаквани до момента събития.
Но по-важна функция на медиите е възможността да транслират настроенията и нагласите на обществото до институциите на държавната власт. Нито една политическа или журналистическа организация не можа да съществува пълнокръвно и да увеличава влиянието си, без да има внимание и подкрепа от медиите. Чрез медиите гражданите могат да формират своето мнение за позицията на властовия елит по отношение на всеки отделен обществен проблем. Посредством медиите отделните граждани или група граждани имат възможност да представят официално и напълно легитимно мнението си пред властовите елити. По този начин медиите се явяват един от основните защитници на балансирания и демократичен обмен на мнения. Българската информационна среда все още не реагира напълно адекватно на ценностите на демократичното общество. Все още тя остава подвластна на конюнктурите, на актуалните за момента, а не важни за бъдещето обяснителни механизми. Присъства усещането за неизбежен провал, както на индивидуалните усилия за успех, така и на усилията на обществото да се модернизира. “Оцеляването” фигурира по типичния за отвореното общество начин, игнорирайки бъдещето време. Индивидът не се представя като самостойна ценност, най-често се поставя акцент върху неговите контакти на партньорство или конфликт с държавата. Изхожда се от утвърденото убеждение, че водещият интерес в конкурентната медийна среда е конфликтният. Медийното пространство не е напълно отворено за теми за доброволната гражданска инициатива. Не се отчитат легитимните възможности за граждански натиск върху институциите на властите за решаване на конкретни проблеми.
Негативните тенденции, които отдалечават журналистиката от общественото мнение се забелязват на ниво медии и власт.