Всички елити имат условна власт, доколкото символизират ценности, идеи. Но за групата на интелектуалния елит основно измерение на властта е производството на модели на мислене и поведение. В тази група елит влизат журналисти, писатели, учени. При социализма научно звание се присъждаше не само за политическа лоялност, но и по научни критерии, което представляваше известна функционална особеност на академичния елит.
Журналистическият елит бе избиран, назначаван и упълномощаван от тоталитарната партия-държава. Затова журналистическият дискурс най-трудно се еманципира от политическия модел. Показателен пример е работата на държавните електронни медии в началото на промените по време на преките президентски избори. Радиото и телевизията работиха предимно в полза на кандидат-президентската двойка Желю Желев – Блага Димитрова. Много повече информация бе излъчена за тандема на действащия президент и много по-малко за останалите кандидати. Всеизвестно е, че по-голямата или по-малката медийна обективност, тенденциозността на медиите са от голямо значение за хода на всяка изборна кампания. Медиите упражниха и други средства за регулиране на предизборни влияния – начините на отразяване на предизборните изяви на политическите сили в репортажните и други предавания, създаване на подходящи или неподходящи условия за изява на политиците. Преди втория тур на президентските избори през 1992 година Желю Желев и Велко Вълканов бяха поставени в неравностойно положение пред телевизионната аудитория. Първият беше подготвен да изглежда добре, вторият – не. Това рефлектира върху поведението им пред камера.
Въпреки чувствителните промени в медийното пространство, журналистическият елит продължава да упражнява приспособенческо поведение и превзета защита. Наличието на множество центрове на власт създава предпоставки за това някои журналисти да се прехласват от критичния си патос спрямо едни интереси, осланяйки се на стабилна подкрепа на други.
Като част от интелектуалния елит журналистическият играе основна роля във формирането и легитимирането на обществения идеал, както и на по-конкретни идеологии в политическата идеология на елита. “Идеолозите” могат да бъдат относително повече или по-малко свободни и неангажирани организационно с тези, чиято идеология създават. Част от тях могат да бъдат емоционални противници на съответната социална група и нейния елит, но това да не пречи да създават нейната идеология. Журналисти смениха работното си място като политическото издание “Дума” с противоположното по идеология “Демокрация”. Емоционалната и организационна обвързаност подпомагат работата и изтласкват на по-елитни позиции. Тези, които изпълняват ролята на медийни съветници, най-канените в медиите политолози, социолози, са отдадени напълно на своята идеологическа дейност. Те са свързани с множество връзки с политически и икономическия елит. Михаил Неделчев нарича тази фигура с много лица (журналисти, политолози, социолози) присвояващ посредник. Посредникът според Неделчев се появява в нашия политически живот, когато политиците не са професионалисти. Между отделните политически сили винаги има разстояния, които се запълват с недоизказаността, пропуснатата фраза. Тези, които се обричат на политиката, вместо да формулират предложенията и решенията, стават зависими от фигурата на посредника, който вместо тях решава, предлага и изпълнява ролята на политик. Ако посредникът е оставен свободен, той може да наложи чрез силата на общественото мнение съответния вариант като единствено възможен и може да не остави никаква свобода за избор на политиците. Като приемаме това твърдение, считаме, че както медиите и журналистите поемат функцията на посредничеството между държавници, политици, общественици, така и изброените играят важна роля. В подкрепа на казано ще се позовем на Доминик Волтон, който казва, че технократите, специалистите и експертите се изразяват в публичното пространство, както впрочем и интелектуалците, които адресират по-широко посланията си, отколкото специалистите. Всъщност, подчертава Волтон, ако не всички имат достъп до публичното пространство, многобройни са тези, които по един или друг начин, цялостно или частично, могат да се изразяват в него. Политическата комуникация е по-ограничена от публичното пространство. Ако политическите дебати са преди всичко обмени между политици, политическата комуникация обхваща обмените между политици, журналисти и обществено мнение, изразено чрез сондажи, а публичното пространство е най-широко, обединявайки всички дискурси, които се изразяват публично.
Журналистиката, която е оторизирана от обществото да изпълнява контролни и регулативни функции спрямо трите основни власти, сама се явява власт. Тази власт не е санкционираща и задължаваща, а убеждаваща. Основната задача на медиите е да кажат или премълчат определени проблеми, да определят параметрите на познаваемост на индивида. Затова медийният елит е търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото. Това са хората, които създават медиите или са собственици на медии.
Новите елити са просветени и образовани. Те имат необходимите познания относно различните видове власт, но нямат реалния демократичен опит. В тяхното поведение не се чувства влиянието на политическа култура и традиция. Но влияние оказва опитът им, който са придобили в модела на комунистическото общество, като непосредствени участници на едно или друго ниво. Политическата генеалогия на елитите потвърждава натовареността от миналото и проявата на тази натовареност в настоящето. И не е случайно, че новите елити отричайки всякаква приемствена връзка с комунистическото минало, прилагат в практиката си неговите политически методи и стратегии.
Политическите елити не успяха да превърнат демокрацията в основна идея на обществения живот. Провежданата от тях политика обуслови измененията не само в нагласите и очакванията, но и в характера и в ориентацията на дискурса върху демократичното общество. Еуфорията, оптимистичните очаквания към демократичните промени се трансформираха в критика и песимизъм. Нагласата от положителна постепенно се преобразува в отрицателна. И това най-ярко се проявява във властовите отношения. Резултатите от действията на политическите елити породиха видима промяна в дискурса на демокрацията. В първите години след началото на промените дискурсът върху демокрацията е изцяло с положителен знак, днес е с преобладаващ критично-отрицателен поглед към социалния ред. Истината, която управляващите елити представят за демократичния ред, е едностранна и видяна през техните интереси. Липсва критичният дискурс.